Той дойде отново днес.
Зададе много въпроси и дори направи голяма поръчка за парфюм. Изглеждаше много честен. Да, той беше много добър.
Но аз не му вярвам.
Бог да ми е на помощ, вече на никого не вярвам. Не и след като писмата започнаха да пристигат всеки ден.
Те заплашваха мен. Сега заплашват децата ми.
Скъпа Сузана, ако прочетеш това, знай защо изпратих тебе и Брам при чичо ти Арчибалд. Не е това, което си си помислила. Само исках да ви предпазя.
И аз ще ви предпазя. Трябва да го направя. Въпреки че парите сега са почти на изчерпване…
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
— И така, какъв вятър те е довел в пустата земя по сред нощ, рискувайки гърлото ти да бъде прерязано от най-известния норфъкски разбойник?
По лицето на Конър бяха избили капчици пот. Двамата с Люс бяха прекарали половин час в упорита тренировка с шпага. Никой не беше победил, макар Люс да не бе в добра форма заради раната.
Сега стояха на верандата, гледайки към тъмните морави на Уолдън Хол.
— Новини — каза Конър. — Новини, които не могат да чакат завръщането ти в Лондон.
Люс отметна назад дългата си черна коса, усещайки как го обзема напрежение. Опита се да забрави самотата, когато откри, че Силвър си е отишла заедно с Брам.
Не беше негова работа, каза си Люс. Беше я предупредил, че трябва да си иде. Всъщност беше й наредил да си върви.
Но Люс откри, че заминаването й го бе направило самотен, без значение колко упорито се опитваше да потиска чувствата си. И както Силвър му бе казала, сега той беше връхлетян от спомени: тя в леглото му, устни те й отворени за неговите, уханието на лавандула по кожата й.
Знаеше, че тези спомени винаги ще го съпровождат. Но той прогони болезнените си мисли. Сега по-важно от всичко бе клетвата, която беше дал в Алжир.
Той погледна приятеля си, спасил живота му преди около две години.
— Бързо действаш. Изпратих съобщението си едва миналата седмица. Какво успя да откриеш?
— Боя се, че си прав. В Адмиралтейството се крие предател. Подочух нещо от един приятел, който е на висок пост във флота. Веднъж му направих дребна услуга и той бе много щастлив да отговори на няколко въпроса.
— Дребна услуга — каза Люс и се усмихна мрачно. — Понеже те познавам, Маккинън, мога да кажа, че поне си спасил живота му. Не, нямам намерение да си пъхам носа. Само искам да знам какво си разкрил.
— Някой наистина доставя информация на пашата на Алжир, точно както подозираше. Но мрежата е много по-широка, отколкото си мислеше. Чрез пашата информацията се пренася до всички княжества в Тунис и Мароко, от Гибралтар до залива на Сирия. Това трябва да е човекът, който е наредил да те отведат на затворнически кораб и да те предадат на корсарите. Човекът е дяволски прецизен. Отбелязва датите на отплаване, маршрутите и пристанищата, където се спира. Но най-чудовищно от всичко е подробният списък на пасажерите, с който престъпникът снабдява пиратите. Той им дава всичко, включително подробното описание на пасажерите, вероятните бижута и богатство, скрити у всеки един. Дори предлага колко откуп да вземе от всеки затворник. Сформира се специална комисия, която да разследва случая. Така ми казаха.
Люс почти не чу последните думи. Яростта го зали ваше като ледени вълни. Беше подозирал това, разбира се. Беше живял, дишал и спал с подозрението през последните години през бурни нощи и мрачни дни на мъчение.
Най-накрая беше отстъпил пред предложението на пашата, когато Джонас умираше от треска.
Тогава Люс се бе съгласил да обучава подобни хора от личната охрана на пашата в изкуството на меча. Като благодарност за това бяха му предложили омразната татуировка, която сега бележеше горната част на ръката му.
В зноя на онази нощ Люс се бе заклел да разруши цялата пиратска система, да унищожи този, който тайно доставяше информация от Адмиралтейството в Лондон.
Сега, когато това подозрение бе потвърдено, оставаше да се разкрие само един факт.
— Кой? — настоя Люс с дрезгав глас. — Кой е той?
— О, ето тук е ключът на загадката.
Конър Маккинън наблюдаваше приятеля си през полустиснати клепачи. Видя яростта, която гореше от кехлибарените му очи.
— Моите източници казват, че Адмиралтейството търси предателя, но досега усилията са били напразни. Много е умна малката ни рибка.
— Нищо ли не насочва към самоличността на шпионина?
— Нищо, което да разкрие. Трябва да разбереш, че Адмиралтейството си има своите проблеми. Корупция, прахосничество и екстравагантност. Разбираемо е, че то не желае да показва кирливите си ризи — не и докато не е сигурно в самоличността на предателя.