— Което означава, че не съм по-близо до отговора отпреди!
Люс заби юмрук в стената и изруга.
— Не съвсем. В джоба си имам списъка на най-подозрителните лица. Всички те са мъже, натрупали огромно състояние през последните две години — пари, които не е възможно да са придобили законно.
— Но как ги откри?
— Не е толкова трудно. Познавам банкери, занимаващи се с лични сметки в Генуа и Венеция, дори в Алжир. Мисля, че списъкът ще ти се стори доста интересен, тъй като източниците ми потвърждават, че някои от тези сметки принадлежат на хора от Адмиралтейството.
Люс се усмихна мрачно.
— Колко ти струваше тази информация, Маккинън?
Приятелят му вдигна рамене.
— По дяволите, Кон, как изобщо бих могъл да ти се отплатя? Къщата ми, имението, всичко е твое. Всичко, което видиш, е твое. Само да мога да открия копелето, което ме продаде в робство и продължава да продава още нещастници всеки ден.
Русокосият гигант нацупи устни.
— Чудесно място. Предложението ти ме заинтригува. Предполагам, че нямаш намерение да захвърлиш и Суолоу Хил?
Люс се вкамени.
— Мисля, че няма да говорим за това. Приятел си ми и винаги си бил такъв. Ти спаси мен и Джонас от смърт, но със Суолоу Хил е приключено. Животът приключи за мен. Трябва да запомниш това.
— О, направо се разтреперах, лорд Данууд. Ама на истина!
— Негодник! Няма никакъв лорд Данууд! Повече не!
— Както кажеш — спокойно каза Конър. И да не чувам повече за пари. Предпочитам да знам какви тайни криеш. Навсякъде, където минах, слушах единствено за великите приключения на Блакууд. Чух също така за тревожната случка пред „Грийн Ман“. Да не би сега да си принуден да отвличаш партньорките си в леглото?
Люс изруга.
— Значи такива приказки се носят? Мътните да го вземат, надявах се тя да избегне това.
— Тя?
— Една… съседка. Тя притежава лавандуловите полета, които граничат с Уолдън Хол. Дяволски изкусителна жена!
— Разбирам — хладно каза Маккинън. — Но възможно ли е в тази стая да ухае на „Милфльорс“? Бих се заклел, че е така, ако не знаех, че за голямо съжаление този парфюм не може да се намери от няколко години. Познавам жени, които биха били изключително благодарни на мъжа, снабдил ги с поне едно шишенце.
— „Милфльорс“ е. Бащата на госпожица Сейнт Клеър е сътворил парфюма, но е отнесъл формулата в гроба. Мисля, че сега Силвър има единствената останала бутилка.
— Силвър? Какво страшно име. И тази жена сигурно кривогледа, грозна, зла и нахална.
— Как ми се иска да беше така — промълви Люс. — е, тук грешиш. Силвър Сейнт Клеър е красива, храбра и засмяна. Истинска немирница.
Конър присви очи. Приятелят му най-после се бе предал? Добре, добре. Но дали жената знае? — питаше се Конър.
Реши да разбере каква е работата независимо дали на Люс му харесваше, или не. Той заслужаваше да бъде щастлив.
— Заинтригува ме, приятелю. Ще ми бъде ли позволено да изкажа уважението си на хубавата дама?
За миг Люс стисна пръсти, после сви рамене.
— Тя едва ли е под мое разпореждане. Само съседка. Ако ти харесва да я преследваш, не ми е работа. Очаквам обаче тя да има достатъчно разум, за да не се под даде на медените ти лъжи.
— Противопоставянето винаги прави преследването много по-приятно.
Люс се обърна. Лицето му бе сурово.
Ето откъде духа вятърът, помисли си Конър. Да, и двамата се нуждаеха от грижите му. За щастие имаше на разположение седмица, преди търговските дела да го призоват.
Конър откри, че доста се харесва в ролята на сватовник.
— И кога ще имам удоволствието да се запозная с този образец на съвършенството?
— Утре. Вдругиден. За мен е без значение. Нямам намерение да те придружавам. Единствената ми грижа е открия предателя и да се погрижа и последният дъх да излезе от лъжливата му уста
— Откъде започваме? — попита Конър.
Люс го погледна учудено.
— Ние?
— Сигурен съм, че точно това казах.
В гласа на Конър се долавяше стоманена твърдост.
— Дяволите да те вземат, Маккинън. Не ме ли чу какво ти казах?
— Винаги съм имал проблеми със слуха.
— Нима? Преди да приключим, ще се наложи да се сблъскаме с много опасности. Боя се, че този човек е майстор на измамите.
— Съвсем сигурен съм, глупако!
— Тогава ти благодаря за помощта. Ще изуча твоите източни бойни умения, най-вече дяволския начин, по който нанасяш удар с крак. Първо искам да погледна списъка ти. После, мисля, да посетим Кингсдън Крос. Там има стара мелница. Нещо ме кара да надникна в нея.
Вече се разсъмваше. Люс се загледа в далечината. В очите му се четеше решителност.
— Звучи страшно интригуващо. Кога тръгваме?