Икономът решително се обърна и отвори с трясък вратата на столовата.
До вратата стоеше висок мъж, загърнат с плащ. Никой не можеше да сбърка тези високи скули и чувствената извивка на пълните устни.
Индия първа се окопити. Тя се изправи, поклащайки се, притиснала ръка до гърдите си, с широко отворени очи.
— Ти дойде! — извика тя. — О, Люс, най-после се върна при нас!
Скрит зад разклонените върби, той наблюдаваше препускащата карета. Час по-късно видя самотния ездач, галопиращ към огромната къща в долината.
Дълго гледа след ездача, стиснал юмруци и с пламнали очи. Спомни си безкрайните унижения, които трябваше да понесе след бягството на чуждоземния му пленник. Спомни си обидите и подигравките.
— Скоро ще бъдеш мой, чужденецо. Тогава ще бъда щастлив. Честта ми отново ще бъде неопетнена и именията ще ми бъдат върнати. Но за тебе, враг мой, няма да има щастие.
Златното кръгче потрепна на ухото му.
— Смей се сега, англичанино. Защото, когато отново бъдеш в ръцете ми, ще изпиеш горчивата чаша докрай. И няма да има спасение от ада, в който ще те заведа.
Да, капанът беше заложен.
Скоро капитанът на елитната лична гвардия на пашата щеше да познае сладкия вкус на отмъщението.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Той стоеше на прага и оглеждаше стаята. Видя призрака на отминалото щастие н чу отдавна звучалия смях. Нищо не се беше променило. Суолоу Хил. Това беше наследството му и той го беше отхвърлил. Това беше семейството му и той му бе обърнал гръб.
И сега се беше върнал, въпреки всички клетви. Знаеше, че завръщането му носеше опасност, но сега не мислеше за това. Мислеше само за болката, изписана по лицето на сестра си и за недоумението в очите на брат си.
— Индия — нежно каза той. — Станала си ослепителна красавица.
Сестра му прекоси стаята и се хвърли в силните му ръце. Той я притисна до сърцето си. Тя вдигна глава.
— Знаех, че си жив, но че си в опасност, в огромна опасност. Казваха ми да не се надявам, да не чакам, но аз знаех, че грешат.
Люс се наведе и нежно целуна косите й.
— Права си била, скъпа, но е било по-добре да се от кажеш като всички останали.
— Никога! — заяви тя, стискайки ръката му.
И тогава Иън застана до тях, щастлив и объркан.
— Къде беше цели пет години, скитнико? Дори и за комарджия като тебе играта на карти продължи прекалено дълго.
Люс потупа Иън по рамото.
— Историята е дълга, Иън, и съм уморен от пътуването. Но, за Бога, ти си пораснал. Я виж раменете си. Да не си на Полуострова?
Иън кимна.
— Откога?
— Вече две години.
— Тогава съм сигурен, че има за какво да си поговорим, малки братко — каза Люс. В гласа му имаше ирония, тъй като Иън беше само инч по-нисък.
— Ами аз? — Херцогиня Кранфорд се беше приближила до тях. — Нищо ли няма да кажеш на баба си.
Люс пристъпи към крехката стара дама.
— Изглеждаш възхитително, бабо. Изобщо не си остаряла, откакто те видях за последен път. Роклята ти е великолепна. Виждам, че не си изгубила безупречния си вкус.
— Ласкател! — каза баба му през сълзи. — Но този път няма да говориш както си знаеш. Ще задавам въпроси и искам отговори. Какво имаше предвид, като из чезна и ни остави да се измъчваме до смърт?
Иън пристъпи напред, поставяйки ръка на рамото на Люс.
— Сигурен съм, че той ще ни каже, когато му дойде времето, бабо.
Люс най-сетне седна и разпита за пътешествието на херцога и херцогинята до Италия. Но баба му продължаваше да го измъчва с въпроси.
— Винаги си била безмилостна, бабо. Спомням си, когато ме залови, покачен на големия дъб. Бях докопал пистолета на баща си и се канех да убия триста бандити. Още нося белезите от пердаха ти по задните си части.
— Това си заслужил, момче.
Люс щастливо притисна до себе си старата жена. Помисли си, че петте години бяха променили всички. Беше доволен, че ги вижда, и засега това беше достатъчно, въпреки че не знаеше дали ще остане, или не.
— И така, къде е тя? — попита Люс, мислейки си за жената, която бе откраднала сърцето му.
В очите на херцогинята блесна закачливо пламъче.
— Тя ли?
— Не си играй с мене, бабо. Искам да знам къде е Силвър Сейнт Клеър.
— Сейнт Клеър?
Херцогинята се втренчи в Иън и Индия.
— Спомняте ли си това име, скъпи мои?
Двамата бяха достатъчно мъдри, за да не се противопоставят на баба си.
— Бабо!
В гласа на Люс имаше явна заплаха.
— О, да, сега си спомних името. Очарователно момиче, малко твърдоглаво, но малко упорство никога не е излишно. Беше тук с гениалния си брат. Напомня ми за баща ти на неговите години. Беше луд по антики.