— Бабо!
— Я не ми ръмжи, звяр такъв! Изобщо не ме плашиш. Красивата млада жена не е тук. Случи се така, че си тръгна.
— Какво е направила?
Широко усмихната, Индия прегърна брат си.
— Наистина е много красива, Люс, но ми кажи сънува ли онзи сън?
Люс се изчерви.
— Какъв сън? Не знам за какво говориш, Индия.
— Разбира се, че знаеш, лъжецо. Сънят, който сънуват всички от семейство Деламиър в нощта, след като срещнат истинската си любов. Мама ни разказа, че първият Деламиър бил измамен в любовта и бил много нещастен. Не си ли спомняш? Заради своето нещастие духът му винаги се появява в сънищата, за да предупреди наследниците си, че са срещнали любовта на живота си. По този начин те няма да повторят грешката му.
Люс се беше изчервил още повече.
— Не знам нищо за подобни глупости.
— Разбира се, че знаеш. Изчервяваш се като ученик. Виждаш ли, Иън?
— Не, нищо не виждам, палавнице. Само си въобразяваш.
— О, проклети мъже! Лепнали са се един за друг! Бабо, ти нали видя?
— Може би.
— Дявол да го вземе, бабо, къде отиде тя?
— Госпожица Сейнт Клеър се върна в Кингсдън Крос.
— Какво е направила?
— Наистина, любов моя, започваш да се повтаряш. Госпожица Сейнт Клеър настоя да си тръгне възможно най-бързо. Каза ми, че трябва да ти предаде важна информация.
— Кога тръгна?
— Преди два часа.
— Неразумна, малка глупачка! — извика Люс и свъси вежди. — Трябва веднага да тръгна.
Херцогинята започна да протестира, но Иън леко я докосна по рамото.
— Люс знае какво трябва да направи, бабо. Мисля, че не е лошо да помолиш готвача да опакова храна за из път.
Херцогинята заплашително изгледа Люс.
— Надявам се, че няма да изчезнеш още пет години, нехранимайко такъв!
— Дори не бих си мечтал за подобно нещо.
Люс не се усмихна. Мислите му вече бяха на пътя за Кингсдън Крос.
— Има още нещо, което трябва да знаеш — снижи глас Иън. — Братът на госпожица Сейнт Клеър има бележник. Наред с другите неща, там има твой портрет. Ето как разбрахме, че сте свързани. Но в скицника имаше още една рисунка. На Деймиън Ренуик.
Люс изруга.
— Подозирам, че има нещо общо с инцидента в Лин, когато той едва не ги прегази с фургона.
— Доста необичайно за Ренуик да кара фургон.
— Боя се, че не мога да ти кажа повече. Той беше избягал, когато отидохме при нея. Можеше да узная повече подробности, но всичко стана прекалено бързо, след като намерих бележника. Но съм сигурен, че имаш причини да вършиш всичко това. Само че следващия път не подценявай семейството си, глупчо.
— Няма да има следващ път, нали, Люс? — попита нежно Индия.
— Искрено се надявам, скъпа моя.
Люс беше мрачен, въпреки че се опитваше да не го покаже.
— Но трябва да ви предупредя, че още първия път, когато видях госпожица Сейнт Клеър, вече не бях същият.
Люс обмисляше тези думи отново и отново по дългия прашен път от Суолоу Хил на юг към Кингсдън Крос. Силвър бе преобърнала така живота и сърцето му, че по някога му се струваше, че губи контрол.
Но не би дал това чувство дори за целия свят, реши Люс. И щеше да направи всичко, за да предпази тази вироглава жена от нови опасности.
Независимо дали й харесва, или не.
Три часа по-късно, с потънало в прах лице и кални ботуши, Люс се изкачи по хълма на Лавендър Клоуз. Скочи от седлото и се отправи към оранжерията. Когато пристъпи прага, усети как нещо хладно пълзи по гърба му.
Етажерките бяха съборени, масите — преобърнати, а растенията бяха пръснати навсякъде. Ужас сви сърцето му.
— Силвър?
Иззад засадения в саксия бор се чу стон. Тинкър!
Люс се отправи натам и видя Брам да седи, пъхнал ръка под главата на стария човек, от която течеше кръв.
— Мили Боже, можеш ли да говориш? Можеш ли да ми кажеш какво се случи, Тинкър?
— Бяха трима. Дойдоха изотзад, докато почиствах проклетата вана за дестилиране. Търсеха нещо, което не беше цвете. Събориха ме, след като преобърнаха всичко тук. Нищо друго не помня. Господарят Брам ме намери преди малко.
— Но къде е Силвър?
Гласът на Люс беше груб от нетърпение.
Брам посочи писалището на Силвър.
— Когато влязохме, там имаше бележка. Тя я прочете и хукна навън. Не можах да я спра.
— Не се тревожи — успокои го Люс. — Никой не може да спре Силвър. Но нека хвърля един поглед на бележката.
Той взе смачканото късче хартия и го прочете.
Скъпа моя Сузана, нуждая се от помощта ти. Открих нещо невероятно, свързано с тайнствената смърт на баща ти.
Ела при мен в старата мелница преди залез.
Пръстите му се свиха.
Името му, но не и почеркът. Но откъде би могла да знае тя?