— Добре дошли в семейството, госпожице Сейнт Клеър.
Иън Деламнър целуна Силвър по пламналото лице. Когато от тъмнината изникна Конър Маккинън, погледът на Люс стана суров.
— Никога не си помисляй за това, Маккинън — предупреди той.
Конър се разсмя и разтърси ръката на Силвър.
Херцогиня Кранфорд гледаше отстрани, очевидно доволна от ситуацията. Да, всичко при Люс се бе уредило както се надяваше.
А сега оставаше да се заеме с бъдещето на тази не послушница Индия!
ЕПИЛОГ
— Е, какво мислиш?
Маркизата на Данууд и Хартингдейл гледаше навъсено акварела върху статива на верандата. Венеция се простираше пред нея като бляскаво бижу в лазурно и златисто.
Силвър наклони глава.
— Какво мислиш?
Люс се усмихна. Стана и отиде да погледне недовършения акварел, наслаждавайки се на топлината, която вече обхващаше тялото му.
— Хм.
Това щеше да я ядоса. Беше сигурен.
— Само това ли можеш да кажеш? — попита Силвър и прехапа устни.
Люс я погледна, обзет от копнеж.
— Не мога да работя. Как бих могла, когато родителите ти организират парти по случай женитбата ни?
— Не се притеснявай, сладка моя. Ще присъства само семейството ми и шестстотин от най-добрите им приятели.
— Не мога, Люс! — отчаяно каза Силвър. — Не знам как да се държа, какво да облека.
— Сложи си това — каза той и с блеснали очи извади малка кутийка от джоба си. В нея блестеше великолепен смарагд.
Дъхът й спря.
— О, Люс! Как бих могла?
— Трябва, скъпа. Нали ще бъдеш моя съпруга? — Силвър се усмихна при мисълта за флакончето „Милфльорс“, което стоеше на тоалетната й масичка. Скоро щеше да има още благодарение на скъпоценните лавандулови семена, които Люс й бе върнал в онази нощ в Лавендър Клоуз.
— Разбира се — каза тя.
— И когато партито свърши, донеси само „Милфльорс“.
Сърцето й заби лудо, както винаги, когато той показваше любовта си толкова явно. Знаеше, че беше благословена и се закле да го направи щастлив.
— Но, Люс, не знам какво да говоря.
— Говори им за парфюма. Омайвай ги по същия на чин, както направи с принца. Той също ще присъства.
— Ще се справя. А сега ми кажи харесва ли ти акварела.
— Мисля, че цветовете са доста ярки.
— Глупчо, снощи каза…
Той не я слушаше. Само я гледаше и й се наслаждаваше.
— Какво стана с Милбанк? Все още не си ми казал.
— Да, така е — мрачно се засмя Люс.
Сър Чарлз си стягаше багажа за Индия, където щеше да прекара останалата част от живота си. Хамид щеше да гние до края на дните си в затвора. Лорд Ренуик бе отведен в Алжир като пленник на пашата, за да остане завинаги там, където бе изпратил Люс.
Лорд Блакууд бе изчезнал безследно.
— Още не си ми казала какво ти подари баба ми.
Тя се изчерви.
— Мисля, че е нещо… лично. Нещо, с което да спя.
Люс усети как тялото му се напряга. Господи, как я обичаше. Ръцете му се плъзнаха по тялото й. Тя се обърна към него и го прегърна.
— Колко е хубаво тук, Люс.
Силвър положи глава на гърдите му, загледана в една гондола.
— Не забравяй, че утре имаме среща с човека за лавандуловите семена.
Люс измърмори поднос.
— Не те чух, любов моя.
— Казах, че се надявам да нямаме проблеми както с последната пратка.
— Едва ли. Какво са няколко мишки?
— Няколко ли? Най-малко двеста. Кромуел едва не умря, когато се разбягаха от сандъците.
— Е, не можеш да им се сърдиш. Благодарение на тях разбрах посланието на баща си и намерих златото и формулата за „Милфльорс“. Ако Кромуел не се беше втурнал след мишките, никога нямаше да огледам храстите и да забележа оставения знак.
— Беше гениално — точно под дванадесетия храст на петата леха, като датите на рождения ти ден.
Силвър се притисна до Люс с блеснали очи.
— Ще закъснеем ли?
— Не трябва да го правим сега — каза тя, но обви ръце около врата му. — Родителите ти ще ме помислят за голяма безсрамница.
— Ще помислят, че си направила сина им много щастлив.
Люс изстена, когато тя свали ризата му.
— Докосвай ме, Слънчев лъч. Никога не спирай…
— Така и ще направя, разбойнико.
Тя се притискаше до него, нежна и ухаеща. Люс я на кара да се смее, да въздиша и стене.
И докато го правеше, знаеше, че най-после сърцето му бе излекувано.
Слънцето залязваше. Сребристият здрач бавно се спускаше над Венеция. Настъпваше прекрасна нощ за любов.