— Знаете ли историята за човека, който минавал покрай лудницата? — попита. — Чувал как пациентите вътре крещят: „13, 13, 13“, ала оградата била много висока и не можел да види какво става. После забелязал дупка в една дъска. Надникнал през нея и — бам! — една пръчка го мушнала в окото, и чул как пациентите заскандирали: „14, 14, 14“.
Отпи глътка какао.
— Гледам си моите работи, детективи.
Правех всичко възможно да се придържам към съвета на кмета „да не бъдем прекалено твърди с него“, ала долових как търпението на Кайли се изчерпа. Явно зяпането по звездите и плоският виц й дойдоха в повече.
— Господин Олдън — каза тя, — имаме основания да вярваме, че внукът ви Трип вчера е бил похитен.
Привлече цялото му внимание. Лицето му на добродушен дядо, нарисуван от Норман Рокуел за първа страница на „Сатърди Ивнинг Поуст“ се преобрази в лице на магнат със стоманен поглед от корицата на „Форбс“.
Отне ни по-малко от пет минути да му споделим цялата история. Той слушаше мълчаливо, докато не споменахме Блекстоун.
— Това миризливо лайно — той е по-скоро измамник, отколкото частен детектив.
— Какъвто и да е — каза Кайли, — синът ви го е наел да открие похитителите. Това е сериозна грешка. Те винаги предупреждават семействата на жертвите да не се обаждат на полицията. А ако ви подпалят къщата, ще ви наредят да не звъните на пожарната. Фактът е, че отвлеченото дете има по-голям шанс да оцелее, ако обърканите родители повикат опитни полицейски специалисти възможно най-скоро.
— Без обаждане за откуп всичко това не е убедително — възрази Олдън. — Засега разполагате единствено със свидетелството на една стара дама и вътрешното си чувство.
— Моите вътрешности обаче ми говорят, че на карта са заложени два млади живота, а синът ви застава на пътя към спасението им — заяви Кайли. — Сър, нужен ни е някой, който да му налее малко ум в главата.
Той поклати глава.
— Само двама души можеха да вразумят Хънтър. Майка му, която почина през 1997 година, и съпругата му Марджъри, която загина в Северната кула на 11 септември.
— Ами вие? — попита Кайли.
— Аз ли? Млада госпожице, синът ми е зрял мъж и по никакъв начин не мога да повлияя на действията му или на поведението му. — Той се изправи. — Моят внук, от друга страна, е на 18 и проклет да съм, ако си легна, докато не разбера къде е и как е. Ще ви се обадя утре сутринта.
24.
Кайли караше на юг по Пето, когато ми просветна накъде сме се запътили… По-добър съм от средния детектив, но бях пропуснал напълно първата улика. Тази сутрин, когато на стъпалата пред дома на Хънтър Олдън Блекстоун я попита за Спенс, тя отговори: „Възстановява се, благодаря“.
Възстановява се? Кой плещи такива глупости? Особено Кайли, която добре познавам. На подобни лични въпроси, зададени от задници като Блекстоун, отговаря с бърза словесна комбинация, състояща се от глагол и местоимение. Бам! — и край на дискусията.
Втората улика беше по-очевидна. Веднага след като Черил се обади, за да каже, че ще прекара нощта в Уестчестър, Кайли ме покани на вечеря с крилца и бира. Не пица. Не китайско. Крилца и бира.
И последният щрих — тя зави наляво по Двайсета улица и всички парчета се сглобиха. Спенс не се възстановяваше, той беше в лоша форма, което означаваше, че бракът на Кайли е в още по-лоша. Пък ние не просто отивахме за крилца и бира, а се връщахме към един от най-щастливите епизоди от живота на Кайли — времето, когато беше новобранка, следваща мечтата си и лудо влюбена в мъж, който искаше да бъде с нея завинаги. В мен.
„Уинг Нътс“ се намираше зад ъгъла при Академията и беше мястото за водопой на новобранците, които искаха да се наливат евтино до зори. Там вечеряхме с Кайли и първата нощ, в която се любихме. А през следващите 27 дни това стана любимото ни преди или следсексуално убежище.
Влязохме и всичко изглеждаше, миришеше и се усещаше така, както го бях оставил. Същото меню, същото обзавеждане, същият барман, нищо не беше се променило. Единственото, което ми липсваше, беше блаженството след секса.
Поръчахме куп крилца и кана „Бруклин Бласт“ и намерихме маса, възможно най-далеч от тълпата.
Кайли наля две бири.
— Какво става с теб и Черил?
— Нищо не става. Всичко е страхотно. Прекарахме заедно Нова година и изведнъж Фред се появи от нищото. В един момент си мислех, че той ще се жени и ще си има бебе, а в следващия миг разбрах, че няма нищо подобно, а иска пак да се лепне за Черил. Ти беше права. Моето мъжко его се обади. Но аз съм над тези неща. Тя ще се върне утре, всичко си е супер.