Кайли ми кимна, както правеше в офиса. Жестът й обаче беше съчетан със съмняваща се усмивка и бавно извъртане на очите. Не беше се хванала на моята приказка със спретнат щастлив край.
Белокосата сервитьорка се появи с два подноса с крилца.
— Я виж ти кой се е върнал! — зарадва се тя.
— Здрасти, Гладис — отвърна Кайли.
— Не мога да си спомня имената ви, скъпа — каза сервитьорката, — ама ти си лудетината, а гаджето ти е кротушкото.
Тя остави подносите и си тръгна.
— Е, спомените ни връхлитат… — Кайли захапа едно крилце.
— А какво ли ще е след бирата — подсмихнах се аз.
Тя ме ритна под масата.
— Стига, Зак. Каквото и друго да ни се случи през последните единайсет години, трябва да признаеш, че някога преживяхме хубави мигове.
Каквото и друго да ни се е случило? Спенс Харингтън успя да се отърве от пристрастяването към кокаина точно когато аз започвах да се пристрастявам към Кайли Макдоналд. Тя го прие обратно, омъжи се за него и в продължение на десет години бяха една от красивите двойки, които могат да се видят в раздела „Стил“ на „Таймс“. Принцовете на Ню Йорк. И тогава пясъчният им замък се срути. Убиецът, когото преследвахме с Кайли, реши да си го върне, като се насочи към Спенс. Той оцеля от атаката, но не издържа срещу перкосета, който започна да взема за болката. През три дни влизаше и излизаше от рехабилитация. Миналия месец отлетя за Орегон за още един опит.
— Така беше, забавлявахме се — въздъхнах аз, отдавайки се на спомените, в които тя вече беше потънала. — А виж ни сега — двама върховни детективи, които висят в тая дупка, пълна с начинаещи ченгета.
— Да, такива сме си ние. Направо смъртоносен екип.
Кайли се усмихна. Бирата си вършеше работата. Моментът май беше подходящ да проверя дали моята теория за нейното възстановява се е вярна.
— Е, как се справя Спенс?
Усмивката изчезна.
— Говорих с неговата консултантка миналата седмица. Тя каза, че просто не успявал да се отдаде на програмата. И Спенс ми се обади на Нова година. Увери ме, че бил добре, но не можел да си представи как ще издържи още деветдесет дни далеч от дома. Така че аз… Ами незабавно превключих в режим на автопилот, влизайки в ролята на съпруга на възстановяващ се наркоман. И го посъветвах да се справя ден за ден. А той: „О, Боже, Кайли, не и ти“. Пожела ми щастлива Нова година и затръшна телефона.
Отговорих с уклончиво кимване.
— И какво ще правиш сега?
— Знам точно какво. — Тя махна на Гладис. — Ще поръчам още една кана бира.
Нахвърлихме се на крилцата, а когато преполовихме втората кана, тя вече се бе надвесила през масата, поставила длан на китката ми и започваше всяко следващо изречение със „Спомняш ли си, когато…“.
Господи, дали си спомнях. Спомнях си първия ден, когато вдигнах поглед и видях как в живота ми влиза зеленооката златокоса красавица. Спомнях си първата целувка, нежното любене и радостта от осъзнаването, че съм срещнал жената, с която исках да бъда вечно. А после — последната вечер, когато седяхме в тази долнопробна стара кръчма и Кайли ми заяви, че ще се върне при Спенс. Той се е излекувал — рече тя. — Длъжна съм да му дам още един шанс.
А сега излизаше, че Спенс е възможно най-неизлекуван.
Говорихме два часа. В един момент осъзнах, че тълпата е оредяла, а третата ни кана бира е опасно празна. Кайли пресуши и моята чаша, след което поръчахме на Гладис две кафета, един „Кален пай от Мисисипи“ и две вилици.
Заровихме се в пая като деца, невидели сладкиш. Вилиците ни се дуелираха, бореха се за най-хубавите парченца шоколад, а Кайли постъпваше както винаги — играеше грубо, за да спечели.
Тя не обича да губи в нищо. Особено във връзките. Родителите й бяха поставили летвата ниско. Бракът им се бе провалил. После баща й беше опитал още два пъти, а майка й още веднъж. Целта на Кайли беше да се омъжи завинаги. Но не беше лесно за амбициозното ченге да остане съпруга на наркоман.
Бяхме опитвали и преди тези борби в калта на Мисисипи и както обикновено, Кайли грабна последната хапка. Точно тогава получих своето просветление, вдъхновено и от трите кани бира. Тази сутрин се събудих в президентския апартамент с Черил и си помислих, че никога не съм бил по-щастлив. Тази вечер съм в кръчма на Трето авеню, наливам се с „Бруклин Бласт“ с Кайли и си мисля, че никога не съм бил по-щастлив.