И двамата бяхме прекалено пияни, за да шофираме, и макар Кайли да обича да нарушава правилата, сега дори и не си го помисли. За щастие, нямаше правило, което да диктува колко дълго могат да се прегръщат полицай и полицайка, двама партньори, когато си пожелават лека нощ, защото щяхме да го нарушим брутално. Вкарах я в първото такси и тя ме прегърна още веднъж на раздяла.
— Благодаря ти, Зак — прошепна. — Наистина имах нужда от това.
Бях на път да кажа нещо като „много съжалявам за теб и за Спенс“, но си затворих устата.
Кого, по дяволите, можех да заблудя?
25.
Стаята беше мрачна и студена, подобна на тъмница. Трип Олдън висеше разпнат на стената, с китки и глезени, оковани в закрепени между камъните железни скоби.
Пред него застана висок рус мъж, облечен само в черни кожени панталони, със златиста грива, вързана на конска опашка. Беше гол до кръста, намазан с олио, а торсът му блестеше в оранжевата светлина, хвърляна от две факли на стената.
— Баща ти го е грижа повече за парите, отколкото за теб — каза той и изтегли извит меч от ножницата, която висеше на хълбока му. Доближи острието на сантиметър от шията на момчето.
Трип захленчи.
— Моля ви. Той ще плати колкото поискате. Знам, че ще го направи. Само му се обадете. Моля ви.
Телефонът иззвъня.
— Това е той — изкрещя Трип. — Той ви се обажда.
— Твърде късно — изръмжа високият рус мъж. Хвана дръжката на меча с две ръце и се отдръпна, готов да нанесе единствен смъртоносен удар.
Телефонът отново иззвъня, този път по-силно, и Хънтър Олдън се събуди стреснато, удряйки коляното си в ръба на бюрото. Изпъшка от болка и посегна за айфона си. На екрана се появи лицето на Хъч.
— Татко! Какво става?
— Идваха от полицията. Те смятат, че Трип е бил отвлечен.
Хънтър се засмя насилено.
— Татко, Трип е добре. Върви да си наблюдаваш Луната, планетите или каквото друго има в Космоса.
— Единственото, което наблюдавам в момента, е твоята входна врата — отвърна Хъч. — Отваряй, че замръзвам.
— Защо ми се обаждаш от…
— Не натиснах звънеца, понеже не искам Джанел да разбере, че съм тук. Пусни ме веднага. Искам да знам какво става с Трип.
В един коментар в „Таймс“ веднъж бяха написали, че Хъч и Хънтър Олдън са мъже с библейски измерения. Единият беше Соломон, човек на мъдростта, богатството и властта; другият беше змията, пропълзяла в Райската градина.
Змията прибра евтиния телефон в джоба си и се запъти към фоайето, трескаво съставяйки план как да се оправи със Соломон.
— Татко — каза, като отвори входната врата. — Тъкмо мислех да ти се обадя.
Хъч Олдън стоеше отпред без шапка, без ръкавици, с разкопчана парка.
— Къде е Трип? — попита той и дъхът му образува бяло облаче в студения въздух.
— Не се тревожи за него — отговори Хънтър. — Влез. Ще ти налея питие.
— Какво става? — повтори Хъч, докато вървеше след Хънтър към кабинета.
— Става това, че ченгетата ме побъркват. Вместо да Търсят убиеца на Питър, постоянно се връщат и питат за Трип.
— Казаха, че е бил отвлечен. Има свидетел.
— И на мен наговориха същите глупости. Истината е, че хлапето е снимало едно от шантавите си филмчета, някаква стара дама го видяла и решила, че е наистина. Но не е. Това е всичко.
— Тогава къде е Трип?
— Трип ли? — Хънтър вече наливаше коняк от бутилка „Ричард Хенеси“ за три хиляди долара. — Напива се, търкаля се с някое момиче или каквото там правят 18-годишните хлапета, когато е убит някой, когото обичат.
Хъч обхвана в шепа кристалния бокал и бавно завъртя кехлибарената течност в него.
— Дори и да е така, какво ще му навреди да говори с ченгетата? Може би знае нещо, което ще помогне.
— Татко, разговарях с него. Той така и не се е свързал с Питър. Ченгетата трябва да разпитват приятелите му по чашка, а не някакво момче, което не знае нищо. А най-лошото е, че продължават да идват тук. Това притеснява Джанел. Аз съм на края на силите си. Но те не се отказват. В чудо съм се видял…
Хъч се хвана на въдицата.