— Трябваше да ме повикаш. Знам точно какво да направя.
Хънтър вдигна ръце.
— Така е. Щях да ти позвъня, но не ми се щеше да те моля да използваш новия кмет още от първия й ден.
— Няма нужда да се обаждам на кмета. — Хъч вдигна чашата до носа си и вдъхна аромата. — Ще разбера на кого докладват тези двама детективи и ще говоря с шефа им.
Хънтър сви рамене.
— Не искам да те затруднявам…
— Шегуваш ли се? Та аз мога да се обадя на шефа на Национална сигурност или на проклетия президент на Съединените щати. А какво ще ми коства да поискам от някой капитан на участък да прибере хрътките си и да остави Трип на мира за няколко дни? Ще се погрижа за това още утре сутринта.
Той отпи малко от коняка и го остави да облее небцето му.
— Изключителен е, но не мога да остана, за да му се насладя. — Той остави чашката. — Изглеждаш ужасно. Наспи се.
— Така и ще направя — обеща Хънтър и поведе баща си към фоайето.
В този миг евтиният телефон в джоба му иззвъня.
— Не отговаряй. — Хъч се спря на входната врата. — За каквото и да се отнася, могат да се обадят сутринта.
— Отличен съвет, само че в Япония е сутрин, а аз съм се уговорил с този предприемач от Токио да се чуем сега.
Телефонът иззвъня пак и Хънтър отвори вратата.
— Изчакай малко, че тази проклетия се заклещи — изруга Хъч, който се бореше с ципа на парката си.
Телефонът иззвъня отново. И отново. И отново.
На четвъртото иззвъняване старецът още стоеше на прага и се опитваше да вдигне ципа.
Хънтър не можеше да чака. Бръкна в джоба си, извади телефона и изкрещя в него.
— Изчакайте! — после се обърна към баща си. — Татко, трябва да говоря.
Хъч се отказа от борбата с ципа и се загърна с парката, за да измине двайсетината крачки до колата. Хънтър затвори след него и вдигна телефона до ухото си.
— Здравейте, Хънтър Олдън е.
Гласът от другата страна произнесе само две думи, но те бяха достатъчни Хънтър да разбере, че се сбъдваха най-лошите му страхове.
— Здравей, Левит.
26.
Хънтър замръзна. Знаеше, че това обаждане ще дойде, и разполагаше с два начина да се справи с него. Първият беше да връхлети като товарен влак. Беше всеизвестен със способностите си да тормози, сплашва или съсипва психологически противниците си. Victoriam terrore. Победа чрез заплахи.
Имаше и втори начин. Отхвърляше го с всяка фибра на тялото си, но това беше единственият начин да играеш, когато другият държеше всички козове. Бъди мил.
— Кой се обажда? — попита учтиво Хънтър.
— Защо да не се придържаме към Стария завет, Левит. Наричай ме Каин.
— А аз бих предпочел да ми казваш Хънтър.
— Трудно е човек да се свърже с теб, Хънтър.
Тонът му беше равен, звучеше като робот. Използваше гласов модификатор, при това евтин.
— Съжалявам, че не можах да приема обаждането ти по-рано, господин Каин, ала полицията беше тук. И макар да нямам опит в тези въпроси, ми се стори по-разумно да не се договаряме за откуп в тяхно присъствие.
— Правилно. Не би било в наш интерес да намесваме ченгетата.
— Може би трябваше да помислиш за това, преди да обезглавиш шофьора ми. Един труп някак си привлича вниманието на полицията.
— Съжалявам за това. Не можеше да се избегне.
— А какво да кажем за отвличането на сина ми? Не беше ли възможно и то да се избегне?
— Не съм сигурен, че те разбирам. Държа Трип за откуп. Логиката подсказва, че този процес започва с отвличане.
— Може ли да не се съглася — възрази Хънтър. — Изнудваш ме, господин Каин. Имаш — или поне си мислиш, че имаш — информация, която не желая да стане публично достояние, и искаш да купя мълчанието ти. Това е най-обикновено изнудване. Позволи ми да повторя въпроса: защо залови Трип, когато всичко, което трябваше да направиш, беше да преговаряш?
— О, виждам накъде биеш — досети се Каин. — Отговорът е лесен. Направих го, за да ти помогна.
— Сега аз не съм сигурен, че разбирам — поколеба се Хънтър.
— Проста логика. Да платиш на изнудвач, означава — както се изрази — да привлечеш вниманието на полицията. А след като интересът им се събуди, те са склонни да започнат да ровят какво е това, за което си готов да платиш, за да остане скрито. Но ако дадеш поискания откуп, на никого дори не му мигва окото. Това те представя пред целия свят като любящ баща, достойна за съчувствие жертва, вместо като чудовището, което и двамата знаем, че си.