Хънтър си пое дълбоко дъх. Беше взел решение. Не заплашвай, манипулирай.
— Оценявам загрижеността ти за моя публичен образ, но бих могъл лесно да ти платя в брой, ако беше поискал. Никой нямаше да разбере за сделката и животът щеше да си продължи.
— Съмнявам се, че имаш в брой толкова много пари, за да посрещнеш цената ми.
Това се искаше. Да се заемем с бизнес, господин Каин.
— За колко говорим?
— Десет процента.
Хънтър беше готов за сума в долари, но това го зашемети като ненадеен удар.
— Десет процента от какво? — едва попита той, но се боеше, че вече знаеше отговора.
— От парите, които направи с малката си група за изучаване на Библията. Нека пресметна вместо теб. Проектът „Гутенберг“ ти осигури печалба от един милиард долара. Моите десет процента възлизат на сто милиона.
Хънтър приседна на стъпалата във фоайето, като едва успяваше да си поеме дъх. Беше чул невъзможното. Каин знаеше онова, което не бе възможно да знае. Не просто някаква бегла представа за проекта „Гутенберг“, а цифри. Реални цифри.
Хънтър смени темата.
— Искам да говоря със сина си.
— Той няма как да дойде на телефона, но аз мога да те уверя, че е жив и е добре.
— Докажи го. Доведи го тук тази вечер и ще ти платя пет милиона долара. Без да задавам въпроси.
— Това звучи като справедлива цена за твоя син. Но ако искаш да защитиш репутацията си… — Каин замълча — … а и свободата си, ще ми трябват още деветдесет и пет милиона. Имам сметка на Кайманите, така че логистиката е проста.
— За теб може би, но не и за мен. Знаеш ли какво е необходимо, за да се съберат толкова пари?
— Не, нямам представа, ала съм сигурен, че ти си наясно.
— Първата стъпка е да знам за какво плащам. Как да съм сигурен, че синът ми е все още жив? Дай ми да говоря с него.
— Това няма да стане. Хора като вас си имат кодове, тайни думи. Ще получиш доказателство, че е жив, но ви нямам доверие, за да ви оставя да говорите по телефона.
— Що се отнася до фантазията, че съм прибрал един милиард долара от така наречения проект „Гутенберг“… Е, как да разбера дали въобще имаш някакви доказателства, подкрепящи това нелепо твърдение?
— Няма как. Ти си човек на риска, Хънтър. Избирай, ези или тура — заяви Каин. — Ето какви са възможностите пред теб. Ако след всичко, което вече ти разкрих, смяташ, че не мога да ти навредя, тогава не ми плащай. Но мисля, че долавяш истината. Знам достатъчно, за да те погреба. А щом се разчуят подробностите за проекта „Гутенберг“, Бърни Мадоф ще изглежда в сравнение с теб като момче от църковен хор. Преспи с това, Левит. Не бих искал да вземаш прибързани решения.
Каин затвори.
— О, вече съм взел решението си, господин Каин — изсъска Хънтър.
Прибра евтиния телефон в джоба си и се запъти към сигурната пряка линия в кабинета. Досега Блекстоун трябваше да е получил цена от Уилър.
Втора част
Греховете на сина
27.
Когато Сайлъс Блекстоун беше на дванайсет години, бащата му разкри пред него тайната на успеха.
— Повечето хора са добри само в едно-две неща и не ги бива за нищо друго — каза една вечер Кърт Блекстоун, докато надигаше третата си бира. — Ако искаш да преуспееш в живота, се съсредоточи върху това, в което си добър, и стани още по-добър.
Младият Сайлъс се изхили.
Кърт го забеляза и разбра какво си мислеше.
— Да, знам, че съм само един прост кантонер в метрото… Ала това е така, защото, когато бях дете, никой така и не ме научи… Но ако ти искаш да имаш хубав живот, стани наистина добър в едно нещо и ще стиснеш света за топките.
Сайлъс знаеше в какво не беше добър — в спорта, в това да си създава приятели и да говори с момичета. Затова прекарваше толкова много време затворен в стаята си, свит пред компютъра.
Трийсет години по-късно той беше все така свит пред компютъра, само че този път издирваше дигитални трохи от „МакБук Еъра“ на Трип Олдън. Ровеше се в историята на търсенията на Трип, когато телефонът иззвъня.
Хънтър не си направи труда да каже „здравей“, а направо попита: