— Говори ли с баща ми? — попита Трип.
— Той иска да се увери, че още си жив — изрече Каин с филтриран от преобразувателя глас.
— Не ми звучи като казано от баща ми. Сигурен ли си, че си набрал правилния номер?
Лони се засмя. Каин го изгледа.
— Очаква обаждане като доказателство, че си жив. — Каин се отпусна на едно коляно и плъзна сандвичите с фъстъчено масло и конфитюр под преградата.
— Сега ли да му се обадя?
— Не на него. Сигурен съм, че си имате кодови думи.
— Мога ли да звънна на дядо си?
— Не. Искам някого извън семейството. Някой твой познат, кажи му да се обади на баща ти и да предаде, че си добре.
— И да плати откупа — добави Трип.
— Бъзикаш ли се с мен, или си тъп? Ако кажеш това, те няма да се обадят на баща ти. Ще потърсят ченгетата…
— Съжалявам, не исках да…
— Съвсем просто е, хлапе. Обади се на приятел. На някого, на когото имаш доверие. А той да предаде на твоя старец, че си жив и здрав. Толкова. Кратко и лесно.
— Добре. Дай ми телефон.
— Раздаваш заповеди точно като баща си, а? Ще го направя сутринта. Нека се поизпоти дотогава.
Каин огледа внимателно стаята. Нямаше нищо подозрително. Разтърси вратата на клетката — беше здраво заключена.
— Не изяждайте всичко наведнъж — каза и се отдръпна назад. — Румсървисът е затворен през нощта.
Пъхна електрошоковия пистолет обратно в горното чекмедже на работната маса и си тръгна. Момчетата се заслушаха как трополи по стълбите. Втора врата се отвори и затвори, и настана тишина.
Лони грабна два сандвича и подхвърли единия на Трип.
— На кого ще се обадиш?
— Каза на приятел. Някой, на когото имам доверие.
— Това би трябвало да съм аз — въздъхна Лони, — но помолих на рецепцията да не ме свързват.
— Има само един друг човек освен теб, на когото вярвам — каза Трип. — Ще се обадя на Питър.
30.
Махмурлиите са като снежинките. Няма двама еднакви. Разбира се, това е само моя теория. Истината е, че рядко съм изпадал в подобно състояние, за да мога да мина за експерт по въпроса. Ала дори и въз основа на моя ограничен опит намирам, че всяко от тях върви със собствено специално съчетание от физически и психически несгоди.
Когато се събудих в 5 часа сутринта на третия ден от новата година, установих, че главата ми пулсира, коремът ми се гърчи и ме смазва чувство за вина. Всъщност беше по-скоро коктейл от вина, срам и угризения. Бях изневерил на гаджето си и се чувствах като боклук. Добре, може би не бях й изневерил, но все пак се чувствах като боклук.
Прибегнах до един от най-странните лекове за махмурлук на света. Йога. Извадих постелката и през следващия половин час разпъвах тялото си и пречиствах духа си, като се надявах да изтръгна от себе си дявола на похотта.
Това, плюс горещ душ и две чаши прясно приготвено френско кафе, ме накара да се почувствам по-добре. Практически не бях направил нищо лошо. Кайли е моя приятелка, партньорка и се нуждаеше от солидно рамо, на което да си поплаче.
Трябваше да бъда до нея. А това, че бях прекрачил чертата, си беше само в моите фантазии. Аз съм мъж, а мъжете невинаги мислят с раменете си.
Тъкмо си бях дал пълно опрощение, когато телефонът иззвъня. Видях снимката на Черил да изпълва екрана и замръзнах. Господ явно беше на друго мнение. Нямах време да произнеса молитвата на грешниците.
— Ей… как мина нощта? — попитах с подходящия сдържан тон, сякаш и аз бях стоял на предсмъртно бдение до Милдред от солидарност.
— Държи се. Реших да прескоча до града, да си взема някоя и друга дреха. След това ще мина през управлението, за да свърша някаква работа, а после ще се върна в Уестчестър да чакам края.
— Мога ли да помогна с нещо?
— Не, просто исках да се чуем.
Настъпи неловка пауза и усетих, че не търси думи, за да се извини за поведението си на стълбите на управлението. Чакаше мен.
— Съжалявам за вчера. Май постъпих малко егоистично — казах.
— Не, не беше така — изрече тя меко.
Не можех да повярвам на благия й тон.
— Наистина ли?
— Не, Зак. Аз бях малко безчувствена. А ти — и казвам това не като твоя приятелка, а като сертифициран анализатор на поведението — беше напълно емоционално заслепен. Не искаше да ме пуснеш там. Терзаеше се. Но поне го каза с усмивка.