Спомних си за снощната ни вечеря и за не толкова невинния начин, по който тя положи длан на ръката ми, за двете вилици, които се преплитаха над пая в стил „калта на Мисисипи“, за дългата прегръдка за лека нощ, която все пак не продължи достатъчно дълго… После се върнах към дните, когато бяхме заедно и понякога се опитвах нарочно да я изкарам от равновесие, защото сексът за сдобряване беше фантастичен.
Ако си водех дневник, щях да запиша: „Така неудържимо се възбудих, че не можех да се съсредоточа върху разследването на убийството“.
След двайсет минути реших, че и двамата сме се охладили достатъчно.
— Ако има някакво значение, аз съм на твоя страна — казах.
— Тогава защо не ме подкрепи, Зак?
— Защото Кейтс не ни е враг. И нея системата я притиска, както и нас. И защото трябва да осъзнаеш, че когато си ченге, те замерят отвсякъде с лайна. Единствената разлика при Специалния отдел е, че през повечето време лайната се сипят отвисоко. Кейтс играе по правилата. И понеже е достатъчно умна, разбира, че не бива да си мери шапката с новия кмет, който е на поста от по-малко от 72 часа.
Тя примигна. Всъщност се усмихна. Ледът беше разчупен.
— А сега какво? — попита.
— Не знам. Беше се разработила като полудяла. Стори ми се, че си попаднала на следа.
— Търсех вратичка, опитвах се да разбера дали няма начин да обвиним Трип Олдън в нещо. Тогава ще можем да го търсим.
Преди да успея да кажа „престани да си губиш времето“, телефонът ми иззвъня. Беше Боб Макграт, дежурният сержант.
Бях се уговорил с него да ми се обади, когато Черил се появи. Но не го разгласявай — казах му. — Не искам целият отряд да те чуе да крещиш: „Хей, Джордан, гаджето ти се появи“.
Не се тревожи за това — обеща Макграт. — Аз съм най-дискретният 120-килограмов полицай в управлението.
Вдигнах телефона.
— Здрасти, Макграт, каква е паролата?
— Елвис влезе в сградата — прошепна дрезгаво той. — Какво ще кажеш, детектив? Достатъчно деликатен ли бях?
Засмях се, благодарих му и се обърнах към Кайли.
— Ще се върна след пет минути.
— Къде отиваш?
Прост въпрос, но не и за човек, който се разкъсва между две жени. Официалните мъжки правила за свалка са пределно ясни: Никога не допускай да разбере колко силни са чувствата ти към другата.
— До кабинета на Черил — отговорих, опитвайки се да прозвучи, сякаш имах там някаква служебна работа.
Кайли не се върза нито за секунда.
Намигна ми.
— Забавлявай се.
33.
Бях твърде раздвоен, за да се забавлявам. Всъщност бях перфектен кандидат за сеанс с психоложката на управлението, но за това, разбира се, не можеше да става и дума. Най-доброто, което доктор Робинсън можеше да направи в момента, беше да ме посрещне с една хубава старомодна прегръдка, невинна и колегиална.
Изкачих стъпалата по две наведнъж.
Черил се изненада, че ме вижда.
— Как разбра, че съм тук? — попита, когато нахълтах в кабинета й.
— Не съм — казах. — Наминавам през пет минути само за да се окъпя в аурата ти.
Тя обви ръце около мен.
— Точно сега аурата ми е скапана. Но е хубаво, че те виждам.
Притиснах я към себе си, а тя сведе глава към моята. Точно когато устните ни се докоснаха, вратата се отвори.
Никога не бях срещал човека, застанал на прага, никога не бях виждал негова снимка, но веднага разбрах кой е.
Беше висок, с тяло на бегач и сините очи на Пол Нюман. Разрешената му коса беше светлокестенява и му придаваше небрежния вид на сърфист, който се допълваше добре от грижливо подстриганата четина по лицето му.
— Фред — възкликна Черил и отдръпна ръце от врата ми, сякаш току-що беше спипана зад плевнята с младия ратай.
— Ти трябва да си Зак. — Фред ми светна с усмивка от реклама на паста за зъби. Протегна ръка и се здрависахме.
Аз умея добре да преценявам характери. Задължително е за работата. Хвърлих му един поглед и първата ми мисъл беше готин тип. Ако се наложеше да седя до него в самолет, вероятно щяхме да си побъбрим. Но сега беше различно. Двамата не споделяхме една и съща седалка при полет до Лос Анджелис. Споделяхме гаджето ми.
— Чувал съм много за теб от Черил — каза той.
— Дотук с поверителността между лекар и пациент — отговорих, опитвайки се да прозвучи шеговито.