Най-напред почука.
Една дума прозвуча от другата страна на вратата.
— Какво?
— Хънтър, полицията се върна. Имат съобщение за нас от Трип.
Олдън отвори вратата и ни пусна вътре. Джанел седна. Ние останахме прави.
— Трип ви се е обадил, така ли? — попита Олдън.
— Не директно, но имаме съобщение от него за вас и за съпругата ви — отговорих.
— Да го чуем. — Той се настани на кожения стол зад бюрото.
— Това е семеен въпрос. — Посочих към Сайлъс Блекстоун, който стоеше в далечния ъгъл на стаята.
— Не му обръщайте внимание — каза Олдън. — Какво е съобщението?
— Оставено е на един от учителите на Трип преди по-малко от час — поясни Кайли. — От училището ни помолиха да ви го предадем.
Кайли пусна гласовата поща.
Джанел задържа дъха си, докато не чу: „Моля, обадете се на моите хора и им кажете, че съм добре“. Заля я вълна от облекчение, но веднага след това потръпна, когато Трип изрече: „Не мога да се прибера вкъщи и наистина не мога да говоря с татко“.
Хънтър остана с каменно лице.
— Е, нали ви казах — произнесе той веднага щом записът свърши. — Синът ми е добре. Той е наред. Чухте всяка негова дума.
— Интересуваме се повече от това, което премълча.
— А аз се интересувам да се върна към работата си. Благодаря, че дойдохте. Джанел, изпрати тези двамата. Отново.
Джанел се изправи.
— Искам да знам — обърна се тя към мен — какво означава, че се интересувате от онова, което не казва в съобщението?
— Беше ни обяснено, че синът ви скърбял за смъртта на Питър, но той дори не я споменава. Няма „кога е погребението“, нито „хванаха ли вече убиеца?“. Съпругът ви ни уверяваше, че Трип се обаждал редовно тук, но въпреки това момчето казва: „Не мога да се върна у дома и наистина не мога да говоря с татко“.
— Достатъчно! — намеси се Хънтър и се изправи зад бюрото. — Махайте се.
Спомних си думите на нашия нов кмет. „Хънтър Олдън може да бъде настъпателен, но не го оставяйте да ви притиска. Той не ви е началник — дори и да се опитва да се държи така.“ Надявах се, че ги помни и Кайли.
— Аз… още не съм приключил — изрекох като във версия за бедни на „Мръсния Хари“.
— И аз не съм — каза Джанел. — Продължавайте, детектив.
— Госпожо Олдън, съобщението на Трип е получено тази сутрин. Не на вашия домашен телефон или на мобилния ви, а от неговия учител — трета страна, чийто телефон не е настроен да проследи повикването. Трип е изчезнал след убийството и честно казано, това гласово съобщение звучи като доказателство, че е жив.
— Той е отвлечен, така ли? — попита Джанел.
— Не знаем, но ако беше така, онзи, който го е отвлякъл, би наредил на семейството да не се обажда в полицията. Това би било грешка, много вероятно такава, която би струвала живота на вашия син.
Джанел не каза нищо. Хънтър сложи ръка на рамото й.
— Надявам се да сте щастливи, детективи. Успяхте да уплашите до смърт моята съпруга. Работата ви тук е приключена. Освен ако нямате в какво да ни обвините, напуснете.
Няма закон срещу върховната арогантност, така че нямаше и в какво да го обвиним.
Напуснахме.
36.
Сайлъс Блекстоун придружи двете ченгета до входната врата и ги наблюдава, докато се отдалечиха с колата. Когато се връщаше към кабинета, чу крясъците.
Подсмихна се. Джанел избухваше като ядрена бомба.
— Защо не ми каза? — извика тя.
Хънтър запазваше хладнокръвие. Отговорът му беше толкова тих, че Блекстоун не можа да го долови. Ала гласът на Джанел прониза дебелата врата от махагон на кабинета.
— Да ме опазиш? Как? Като ми нареди да стоя настрана, защото не съм майка на Трип?
Блекстоун поклати глава. Внимавай, скъпа. С мъртвата съпруга престъпваш границите. Продължавай така и не бих се изненадал, ако Хънтър повика Уилър да се отърве и от теб.
— Колко пари искат? — попита Джанел.
Блекстоун не желаеше да пропусне този отговор в никакъв случай. Той се приближи до вратата.
Хънтър изрече уклончиво:
— Много.
— Няма значение — каза тя. — Имаме застраховка „Отвличане и откуп“.
Мълчание.
Вече не беше проблем, че Хънтър снишаваше глас. Блекстоун беше достатъчно близко, че да долови и движенията на телата им. Нямаше да чува по-ясно, дори да бе сложил бръмбари в стаята. Просто Хънтър не беше отронил и дума.