— Има ли проблем с О & О? — заинтересува се Джанел.
— Да, с откупа. Застрахователната компания ще плати до десет милиона, но този тип иска десет пъти по толкова.
— Сериозно ли говориш? — ужаси се Джанел. — Сто милиона долара?
Блекстоун също не можеше да повярва. И двамата сигурно бяха чули погрешно.
— Страхотни математически способности имаш, Джанел. Десет по десет прави сто. Сега извади десетте, които застрахователната компания ще плати, от стоте, дето този луд иска, и виж колко трябва да излязат от джоба ми.
— Не ми пука колко ще струва — викна Джанел. — Плати ги.
— За бедна малка дрипла от Алабама се оправяш доста бързо и волно с моите деветдесет милиона, а?
— Притежаваш повече, отколкото някога ще ти трябват. Но имаш само един син.
— Само че, преди да дам и един цент, трябва да се уверя, че този един син е жив. Снощи казах на оня тип, че искам обаждане за доказателство.
— Сега вече го получи.
— А също и ченгетата. Не мога да повярвам, че онзи задник учителят ги е намесил. Кой, по дяволите, е тоя?
— Сериозно? Не знаеш кой е Райън Медисън? Трип говори за него през цялото време. Той е наставник на сина ти от години.
— Е, господин наставникът е женчо, щом е извикал ченгетата. А откъде е разбрал, че трябва да повика точно тези двама детективи? Ще ти кажа откъде. Те са говорили с него вчера, когато са отишли в „Барнаби“, и са му заръчали да им се обади, ако се чуе с Трип. И той го е направил.
— Можеш ли да го обвиняваш за това? Полицията разследва убийство…
— Не ми пука! Пиша чекове на това училище, откакто Трип постъпи в детската градина. Най-малко по сто хилядарки годишно над и извън таксата. Не смяташ ли, че заради това ни дължат малко дискретност? Но не, този сладур учителят няма търпение да набере 911. Е, познай какво ще направя сега. Ще се погрижа да не може да го направи отново. Блекстоун!
Сайлъс трепна при звука на името си. Бързо се отдалечи.
— Идвам — извика от другата стая.
Изчака пет секунди и влезе в кабинета.
Хънтър беше при сейфа в стената.
— Какво мога да направя за вас, шефе?
— Приготви си колата. Ти си моят нов шофьор.
— За какво говорите?
— Моята кола е на служебния паркинг, а шофьорът ми е мъртъв. Ти си моят нов шофьор.
Той извади от сейфа четири пачки и ги пъхна в кожен плик.
— А ти чакай тук и свърши нещо полезно — нареди на Джанел. — Тези ченгета държаха достатъчно дълго моя „Майбах“. Обади се на шефа им. По дяволите, не ми пука, дори да трябва да позвъниш на кмета. Искам да ми го върнат.
— И къде отиваш?
— В „Барнаби“ — каза Хънтър, докато излизаше. — На родителска среща.
37.
Патрис Шевалие беше висок, тъмнокож и вероятно красив, но бруталното убийство на брат му бе белязало лицето му със скръб, болка и гняв.
Кейтс ни представи един на друг, с Кайли изразихме своите съболезнования и четиримата седнахме в кабинета на шефа, за да говорим по тема, която трима от нас биха искали да отложат.
Кейтс ни улесни.
— Разговаряхме с д-р Шевалие и по онова, което ми обясни, съдя, че брат му е бил забележителен филантроп.
— Питър не би се изразил така — тихо възрази Шевалие. — Той просто би казал, че е само човек, който помага на малкия си брат.
— Как ви помогна? — попитах.
— Плати, за да ме изпрати в колеж във Франция, а после — четири години в Медицинското училище в Тулайн. Аз съм педиатър в един от най-бедните райони на Хаити, а след урагана Гилбърт Питър ми помогна да изградя детска клиника.
— Това, д-р Шевалие, е моето определение за филантроп — поясни Кейтс.
— Благодаря ви, капитане. А сега кажете: кога ще откриете убиеца на Питър и ще ми върнете останките му? Детската клиника „Питър Шевалие“ е жив паметник за щедростта на брат ми, а хиляди хаитяни — много от които му дължат живота си — жалеят за смъртта му и ме чакат да го върна вкъщи. — Той замълча. — Целия.
— Невъзможно е да ви кажа кога точно ще успеем, ала трябва да знаете, че детективите Джордан и Макдоналд са най-добрият екип под мое командване. И ви обещавам, че да изправим убиеца на Питър пред правосъдието, е наш най-висок приоритет.