— Значи, този тип е заключил сина ми — изпъшка Олдън. — Хлапакът се измъква и вместо да се прибере вкъщи, хуква нанякъде. Така ли излиза?
— Да, сър. Все още го търсим, но вече не се смята за заложник. Изглежда, че е в тайно споразумение с онзи, който се опитва да ви измъкне пари. А сега синът ви е заподозрян в две убийства. Така че този път очакваме много повече сътрудничество. Ако се чуете с него, трябва да се свържете с нас незабавно или ще се смята за подпомагане и съучастие…
Затвори, преди да успея да довърша.
48.
Останах да стърча със замлъкналия телефон на замлъкналия завинаги частен детектив.
— Кучия син го е грижа за Блекстоун още по-малко, отколкото за Питър.
— Някои хора се справят по-добре от другите с убийствата на безценните си служители по паркингите — отбеляза Кайли. — Но нека се опитаме да направим нещо по-продуктивно, вместо да обсъждаме Хънтър Олдън.
— Ако си мислиш за късен обяд, няма да се получи. Закусвалнята е затворена.
— Не. Мисля си да намеря телефона на Оги Хофман. Току-що получих съобщение от Мат. Още засича сигнал. Телефонът е включен и е наблизо.
Събрахме дузина униформени и им раздадохме латексови ръкавици.
— Чуйте ме, всички — извика Кайли. — Търсим мобилен телефон. Ако имаме късмет, ще го накараме да звъни. Ако е на вибрация, ще бъде много по-трудно да се забележи, но не и невъзможно. Половината започвайте по периметъра на Хилсайд Авеню, а другата половина да се позиционира в онези плевели.
Ченгетата се разпръснаха, а с Кайли се присъединихме към групата, строена пред участъка с покрита със скреж растителност в дъното на паркинга.
— Добре — извика тя, като вдигна високо мобилния си, — активирам моята високотехнологична търсачка на телефони.
Набра номера на Оги. Минаха пет секунди. После чух музика. I hear the train a comin’. It’s rollin’ round the bend. Джони Кеш. Folsom Prison Blues. Разбрах, че харесвам Оги Хофман.
На пет метра от мен един полицай извика:
— Намерих го!
Наведе се, взе телефона и ми го донесе.
С Кайли се върнахме в колата и тя включи отоплението.
Оги имаше древен телефон с капаче, който не беше защитен с парола. Извадих на екрана „Последни повиквания“.
— Повечето са входящи от Флорида — казах, — но последните четири са изходящи. Първото е до 911 в 14:09 часа, което съвпада с времето, когато от 911 изпращат патрул в училището. След минута момчето избира 411, „Информация“.
— Има логика — размисли Кайли. — Това не е неговият телефон. Няма ги обичайните му контакти. На кого се е обадил след „Информация“?
— Номер с 212, значи е в Манхатън. Говорил е две минути, след което телефонът млъква за около три часа. Последното обаждане е било в 5:17 часа. Разпознавам номера. Звънял е до Патрис.
— Натисни повторно набиране на номера с 212 — предложи Кайли.
— Не. Има петнадесет цифри, което означава, че Трип първо е набрал десетцифрен номер, попаднал е на запис, след което е следвал гласовите указания. Не може да се повтори с автоматично набиране. Трябва да натискаш по същия начин, по който го е направил той. Извади си телефона, постави го на високоговорител и набери този номер.
Продиктувах десетте цифри и тя ги набра на своя айфон. Отговори автомат.
— Благодаря ви, че се обадихте в училище „Барнаби“. Ако знаете вътрешния номер на вашия преподавател, моля, наберете го сега. За достъп до директорията на училището наберете девет.
— Девет е следващата цифра, набрана от Трип — казах. — Направи го.
Тя набра и се чу още една препоръка.
— Моля, въведете първите четири букви от фамилното име на вашия преподавател.
— Шест, две, три, четири — казах аз.
Тя въведе цифрите.
Чу се сигнал и се включи гласовата поща.
— Здравейте, това е кабинетът на Райън Медисън. В момента не съм тук, но ако оставите съобщение, ще се свържа с вас възможно най-скоро. Благодаря.
Кайли затвори.
— Медисън? За човек, който твърди, че не иска да се забърква…
— Ала той не се е обадил на Трип — възразих. — Трип му се е обадил.
— Защо?
Преди да измисля интелигентен отговор, тя удари волана с длан.
— Аз съм идиотка — изруга.
Наведе глава и започна да натиска по клавиатурата на своя айфон.