— В такъв случай мога ли да те почерпя една вечеря?
— Разбира се. На някое спокойно място.
— Петък вечер в Ню Йорк е. Всяко място, на което си заслужава да отидеш, ще бъде претъпкано със суперготини хора, облечени в черно.
И тогава, без да съм го мислил, изтърсих:
— Какво ще кажеш за моето място? Там е спокойно.
Тя ме изгледа, явно изненадана колкото мен.
— Дали не съм чувала нещо подобно и преди? Първия път, когато дойдох в твоето място, всичко, което имаше, беше половин бутилка евтина водка, остатък от пица и новия албум на „Рейдиохед“. Истинска класа.
— Хайде де, довери ми се поне малко. Изминах дълъг път след Академията. Имам няколко изстудени „Столи“, можем да си поръчаме прясна пица и съм сигурен, че мога да изтегля всякаква хипермузика, която слушат сегашните тийнейджъри.
— Дадено — съгласи се тя. — Ала при същите правила като миналата нощ. Изкарахме петнайсетчасов работен ден, а уикендът ще бъде още по-напрегнат. Трябва да дам почивка на мозъка си. Никакви разговори по работа. Да се ограничим до личните.
Свих рамене.
— Звучи добре.
Беше повече от добре. През последните десет часа си умирах да разбера дали Кайли ще зареже Спенс и ще се върне в базата за запознанства. Нямаше по-лично от това.
51.
В 11 часа вечерта Кайли се беше настанила боса на дивана ми, подвила крака под себе си, държеше парче пица в едната си ръка, а с другата надигаше към устата си бутилка „Блу Муун“.
Обсъждане на случая не се допускаше, така че се отдадохме удобно на спомени от дните в Академията, смеехме се на номерата, които си бяхме погаждали, и внимателно избягвахме всякакви препратки към някогашните емоции.
Но за мен те витаеха във въздуха и старите чувства бързо се прокрадваха отново. Вероятно защото така и не бях успял да се отърся напълно от тях.
Кайли беше на втората си бира, когато подхванах темата, глождила ме цял ден.
— Знам, че Спенс те изтормози с проблема си с наркотиците, но чак развод — струва ми се доста драстично.
— Още нищо не е драстично — възрази тя. — Казах ти, че просто изпробвам почвата. Искам да разбера какви възможности имам.
— Трябва да направиш това, което трябва — посъветвах я аз.
Исках да прозвучи подкрепящо. Или в краен случай неангажирано, но Кайли отговори, сякаш го бях изрекъл осъдително.
— Ей — изръмжа тя. — Обичам Спенс, но ако не успее да ги спре, да не ме търси повече. Такава беше сделката, която сключих с него, когато се оженихме преди десет години, а и днес е същата. Звуча ли ти като безсърдечна кучка?
— Не, изобщо — уверих я, за да знае на чия страна съм. — Звучиш като жена, която вече е дала на Спенс втори шанс. Той го пропиля. А сега пропилява и третия.
— Точно така. Законът за трите удара. Аз съм ченге, Зак. Не мога да съм омъжена за наркоман.
— Каквото и да направиш, аз съм с теб.
Чух да се отключва входната врата и изтръпнах. Преценката за времето е всичко, а моята беше катастрофална.
Вратата се отвори. Беше Черил.
— Ей, здравейте. Стори ми се, че долавям гласове.
— Не ти се е сторило. Ние бяхме — изрекох, като се надявах да не изглеждам толкова виновен, колкото звучах.
— Мислех, че ще прекараш нощта в Уестчестър.
— Милдред почина.
— Съжалявам — каза Кайли.
— Аз също.
Станах и прегърнах неловко Черил.
— На този етап вече беше безсмислено да оставам. Фред е със сестрата на Милдред и някои от своите братовчеди, затова реших да се прибера, а после да се върна за помена във вторник. Дойдох в апартамента ти, защото исках да те компенсирам за провалената вечеря онзи ден. Но ако продължавате да работите, ще си отида в моето жилище.
— Не, не, точно сега определено не работим — обясни Кайли. — Такова беше споразумението две нощи подред. Само светски приказки. Гладна ли си?
— Умирам от глад — отвърна Черил и посегна за парче пица.
— Искаш ли да ти донеса бира? — попитах и се насочих към хладилника.
— Да, моля те. И побързай.
Донесох й бира от кухнята. Отпи голяма глътка и бавно въздъхна:
— Мога да ви кажа още сега, че една няма да ми стигне. Беше ужасен ден.
— Също и за нас — отговорих. — Защо ли не изтичам бързо за още бира?