55.
След една незабравима закуска от яйца с бекон, предшествана от анализ на поведението ми, отидох в офиса, за да се сблъскам с второто си предизвикателство за сутринта. Мат Смит.
Мат е нашият местен технически виртуоз — привлекателен британец, който ти допада от пръв поглед и с когото се работи лесно. Изглежда обаче притеснително добре, което доста затруднява работата ми с него.
Преди няколко месеца го хванах да демонстрира прекалено внимание към Черил и бях сигурен, че я сваля. Но грешах. Мат беше много по-привлечен от Кайли. Никога не показваше чувствата си, защото знаеше, че е омъжена. Ала в моя безкраен стремеж да си намирам поводи да се побърквам, се питах какво ли би сторил, ако разбереше, че Кайли възнамерява да стане неомъжена.
Тя беше в кабинета на Мат, когато влязох.
— Зак, Мат работи цяла нощ над компютъра на Трип и е открил нещо.
— Не е така — възрази той със самодоволна усмивка. — Трудих се само половин нощ. И открих не едно, а две неща.
Потупа мишката и на един от двата 30-инчови монитора на бюрото му се появи имейл.
Mwen te kite flash la nan chanm ou. Иske ou te jwenn li?
— Това е на хаитянски креолски от Трип до Питър Шевалие — обясни Мат. — Означава: „Оставих флашката в стаята ти. Разбра ли?“. Ето и отговора на Питър:
Te resevwa li. Pa enkyete. Mwen pral kenbe l, fumen.
В превод: „Взех я. Не се тревожи. Ще я пазя. Питър“. В доклада за уликите нямаше нищо, което да показва, че са открили флашка при тялото на Питър. Намерихте ли я в стаята му?
— Не, а и вече предадохме личните му вещи на брат му — казах. — Нито една от тях не беше улика от местопрестъплението, но ще вземем обратно компютъра, ако го искаш.
— Абсолютно. Междувременно трябва да поговориш с тази жена. — Той извади една снимка на втория монитор.
— Айрин Герити, 85-годишна. Според файла, който открих в компютъра на Трип, тя е първият служител, нает някога от „Олдън Инвестмънтс“. Била е лична секретарка на Хъч, преди Младши да се присъедини към семейния бизнес. После му е придадена, защото вероятно в началото е знаела повече от младия си шеф. Работила е за него до пенсионирането си преди седем години. Миналия ноември Трип е правил интервю с нея.
— Той готви филм за седемдесетия рожден ден на Хъч — обясних аз.
— На мен ли разправяш. Намерих папка с двайсет и три интервюта с различни хора, всяко по-скучно от предишното.
— И защо се прицели в Айрин?
— Тя е единствената, снимана от Питър Шевалие, докато говори.
— Пусни го — поиска Кайли.
— Повярвайте ми — каза Мат, — ако трябва да изгледате всичките 47 минути, ще ви се изпържат мозъците. Подбрах няколко акцента. Ето първия.
Айрин беше в подредена всекидневна, седнала на софа, издокарана в синя рокля, с дискретен грим и грижливо фризирана сребриста коса. Трип Олдън нагласяше микрофона й.
— Изглеждаш страхотно, Айрин — поласка я той.
— Глупости. Изглеждам като след корабокрушение.
— Не, наистина изглеждаш прекрасно — настоя Трип и отстъпи зад камерата.
— Въобще не си се променил, нали, Хънтър? Все пускаш дим в очите.
— Това е Трип, Айрин — прозвуча глас извън кадъра.
— Разбира се, че е Трип. Аз какво казах?
— Нарече ме Хънтър — обади се момчето.
— Така ли? Питър, така ли казах?
— Не се притеснявайте, госпожице Айрин — чу се предишният глас. Беше леко носов, с подчертано френска интонация. — И за протокола, изглеждате прекрасно.
Мат спря видеото.
— Тя нарече хлапето Хънтър още пет пъти. Той накрая се отказа да я поправя. Но като се изключат леките признаци на деменция, Айрин е доста напорист бабишкер.
— Зак не ги харесва напористите — подхвърли Кайли.
Мат се засмя, но се усети да не задълбава в темата.
— Следващият клип — каза.
Айрин вече седеше на пиано и пееше последните няколко ноти от „Честит рожден ден“. Иззад камерата се чуха аплодисменти и тя отговори с класически поклон на изпълнител в пиано бар.
— Благодаря ви, благодаря…
— Благодарим на теб — каза Трип. — Не само беше страхотна, но и тази стая ще бъде най-добре изглеждащата във видеото. Къщата ти е невероятна.