— Какво имаш предвид?
— Айрин Герити има сериозни проблеми с разбирането и паметта, а Черил би могла да ни даде някакви насоки за най-добрия начин да се справим с нея.
Въздъхнах облекчено. Бях толкова обсебен от Черил, та бях забравил, че тя е и доктор Робинсън, щатният психолог на управлението.
— Бих могъл да й се обадя и да я попитам — казах, — макар че най-добре ще ми дойдат някакви насоки как да се справя с нея.
— Какъв ти е проблемът, детектив Джордан?
— Знаеш много добре, детектив Макдоналд. Ти беше там, нагъваше пица и надигаше бири снощи, когато проблемът се появи.
Тя ми се усмихна с широко отворени очи, които казваха виж ме — аз съм невинна. Беше всичко друго, но не и това. Гери Гомпърс беше права. Жените въобще не са толкова загубени, колкото си въобразяват мъжете. Кайли нямаше никакъв интерес да говори за проблемите в своята връзка, затова се захващаше с моята.
А аз, разбира се, не можах да се удържа, захапах стръвта.
— Като говорим за снощи — казах, — Черил спомена ли нещо за мен, когато излязох за бира?
— Нищо особено. Само, че й дължиш голямо извинение заради детинското си поведение по въпроса с Фред.
— По дяволите… Така ли се изрази?
— Не, Зак, не. Но ми е много по-забавно да анализирам проблемите в твоята връзка, отколкото да се ровя в моите.
— Звучи ми сякаш всичко е минало като по вода в кабинета на зъболекаря.
— „По вода“ е точно казано. Адвокатът е същинска акула. Интересуваше се единствено колко печели Спенс, колко съм допринесла аз за доходите му през последните десет години, колко струва апартаментът ни и дали притежаваме коли, яхти, застраховки живот или акции. Говореше само за пари.
— Кайли, той е адвокат по разводите. Какво очакваше?
— Не знам. Предполагам, че съм била достатъчно наивна, за да си мисля, че с правните съвети върви и малко съчувствие.
— Щом искаш съчувствие, иди в закусвалнята, а не в адвокатска кантора.
— Предполагам, това означава, че тази сутрин си станал рано и си излял душата си пред Гери.
— Не питай. Не само ми даде отлични съвети, ами ги допълни с яйца върху леки картофени палачинки и препечени боровинкови кексчета. Да видим дали твоят адвокат може да предложи повече.
Тя се засмя.
— Моят взема по петстотин на час. Шестстотин, ако искам и закуска. Можем ли да поговорим сериозно за минута?
— Ами да се опитаме.
— Поемала съм повече от справедливия дял ЕНЛ през последните десет години — каза тя. — И равносметката ми не е никак блестяща.
Нюйоркската полиция получава по няколкостотин хиляди сигнала за ЕНЛ — емоционално нестабилни лица, годишно. Повечето са безобидни, ала някои имат склонност към убийства. Да се занимаваш с психичноболни, винаги е предизвикателство, затова управлението постоянно преценява как да подобрим уменията си. Но простият факт е, че някои ченгета са по-добри от другите. Не бях изненадан да чуя Кайли да признава, че не се справя.
— Айрин не е точно типичната ЕНЛ заплаха за квартала — казах. — Тя е богата стара дама, която губи умствените си способности като част от процеса на стареене.
— Дори и да е така, не мога да си спомня да сме имали в академията каквото и да било обучение за това как да разпитваме човек с деменция. А ти?
— Спомням си основите. Осъществявайте контакт с очи, говорете бавно, опитайте се да го ангажирате в споделени преживявания и без мъчението с ледена вода, освен ако наистина не се налага.
Кайли се засмя:
— Ти водиш с Айрин.
— Сигурна ли си? Мисля, че ще се чувства по-добре, ако разговаря с жена.
— Не, не… Долових част от разговора ти със Спенс — възрази Кайли. — Изглеждаш ми много добър в комуникацията с бълнуващи хора, които не са в състояние да живеят в действителността.
Изминахме останалата част от пътя в благословена тишина.
59.
Попитайте един средностатистически нюйоркчанин какво знае за Бронкс и може би ще си припомни първия си мач на „Янките“ на стария стадион — „Домът, който Рут построи“, или ще се просълзи за канолите „заради които си струва да умреш“ на Артър Авеню. Или пък ще се сети за вълната от палежи, опустошила Южен Бронкс в началото на 1970-те.
Никой от тях няма да спомене Фийлдстън.