60.
— Не съм най-проницателният съдник на човешката природа — казах, когато с Кайли се приближихме до колата. — Ала все пак ми се струва, че две напористи жени като вас няма да станат най-добри приятелки.
— Ей, ти не постигна нищо, затова се включих с дълъг пас в последната секунда. Не се получи. Без извинения.
— Не ги очаквам, но би било хубав жест, ако ме оставиш да карам.
Тя ми хвърли ключовете и влязохме в колата.
Десет минути по-късно Лорна, загърната в дебело палто и забрадена с шал, излезе от къщата, подмина ни и продължи по тротоара. Когато стигна на половин пресечка, се обърна и ни направи знак да я настигнем. Последвахме я до обратния завой към Фийлдстън Роуд и спряхме до нея.
— Не исках да ни види как разговаряме. Следи ме от прозореца — обясни Лорна, когато седна на задната седалка. — Казах й, че ни свършва бърбънът и трябва да отида до магазина за алкохол, преди да завали сняг.
— Къде е магазинът? — попита Кайли. — Можем да те закараме.
Лорна се засмя.
— Скъпа, не се притеснявай. Затрупани сме с питиета, ала ги крия. Рийни може да се налива като хамал. Съжалявам, че те прокле.
— Благодаря — отвърна Кайли, — но ти не си създаде всички тези неприятности само за да се извиниш, нали?
— С нея съм по дванайсет часа на ден — продължи Лорна. — Така че чувам много неща. Но не искам господин Олдън да ме уволни, защото съм се разприказвала.
— Хънтър Олдън ли ти плаща, за да се грижиш за Айрин?
— По дяволите, не. Този човек нито се е обаждал, нито е идвал от деня, в който тя се пенсионира. Господин Хъч поема сметките. Не бих направила нищо, което ще го огорчи.
— Хъч иска да намерим убиеца на Питър толкова, колкото и ние — увери я Кайли. — Така че, ако ни помогнете, няма да се огорчи, напротив, ще бъде доволен.
— Съпругът ми Финдли го вози трийсет години. С Финдли познаваме Питър, откакто бяхме деца. Какво искате да знаете?
— Чувала ли си за проекта „Гутенберг“?
— Да. Онзи ден, когато снимаха видеото. Госпожица Айрин го каза случайно, после се разстрои, защото е тайна. Това май не притесни Трип, но след това Айрин заяви, че иска да се изповяда докрай, и си изпя всичко.
— Можеш ли да ни кажеш какво сподели?
— Бяха разни неща за бизнес. Затова, когато се прибрах вкъщи, ги преразказах на Финдли, та дано той да ги проумее. Можете да говорите с него, ако искате.
— И все пак ни кажи най-същественото, което си спомняш.
— Не ме съдете за думата, но основното беше, че госпожица Айрин е шпионирала Хънтър. Той инвестирал куп пари, милион или повече, а тя успяла да го види какво прави и сторила същото, но може би с пет хиляди. Той печелел много, тя малко и всички били щастливи… Ала той не знаел, че тя копира всичките му ходове.
— Не ми изглежда незаконно — казах.
— Същото рече и Финдли. Но тази работа с „Гутенберг“ не била като другите. Всичко било скрито-покрито. Хънтър дори не споменавал на Айрин какво става, затова тя се досетила, че е нещо голямо. И понеже била свикнала с лесните пари, искала и тя да участва.
Лорна се потеше. Свали си шала от главата и попи лицето и шията си с него. Изключих отоплението. Имах бутилка вода на предната седалка. Подадох й я и тя отпи.
— Благодаря! Докъде бях стигнала?
— До „Гутенберг“ — подсказа Кайли. — Айрин искала да участва, но Хънтър я държал настрана.
— А, да. Но тя била потайна. Вече била с една крачка пред него. През цялото време записвала телефонните му обаждания, копирала имейлите му и ги проучвала у дома си всяка вечер. Така че, когато Хънтър започнал да налива огромни пари в сделката „Гутенберг“, Айрин решила, че това е нейният звезден миг, и заложила там всичко до последния цент.
— И какво е станало? — попита Кайли.
— Боже мили, нали видяхте проклетата къща! — възкликна Лорна и се разкиска. Отне й няколко секунди да се овладее. — И така, тя се изповяда, свали този товар от гърба си, а Трип го прие спокойно. В крайна сметка не беше откраднала нищо. Ако Хънтър беше загубил, щеше и тя да загуби. Но накрая призна нещо, което я изяждало отвътре през всичките тези години. „Жалко, че направихме толкова пари за сметка на толкова страдания.“ Това бяха точните й думи. „За сметка на толкова страдания.“
— Какви страдания?
Тя сви рамене.
— Не уточни, но има ли някакво значение? Скъпа, аз съм от Хаити. Изпитали сме повече страдания, отколкото може да си представите. Тази история е стара като света — богатите стават още по-богати за сметка на мизерията на бедните. Единствената разлика в историята на Айрин е, че тя се чувства зле заради онези, които са изтеглили късата клечка.