— Добре, ето последното ми предложение — каза Хънтър. — Ти няма да получиш нито цент и ще преструктурирам така собствеността си, че когато умра, да останеш беден като църковна мишка.
— Когато умреш? — изгледа го Трип. — Ти отиваш в затвора. А щом светът разбере какви си ги натворил, се съмнявам, че ще преживееш първата нощ. И дори да те сложат в единична килия, не бих се изненадал, ако те убие някой от надзирателите.
— Нямаш доказателства, за да ме тикнеш в килията.
— Нямам ли? А какво ще кажеш за всеки телефонен разговор, който си провел с твоя швейцарски адвокат, господин Йост. Слушах ги. Отначало си помислих, че правиш някакви безумни високорискови инвестиции, но ти звучеше толкова самодоволно — сякаш знаеше предварително какво ще се случи. Изглежда е било точно така.
— Самоувереността не е престъпление — каза Хънтър.
— Ала това не е всичко: отне ми седмици търсене из архивите ти, докато най-накрая докопах златната жила — срещата на Търкс и Кайкос. Даже си я записал. Глупав ход, Левит. И си запазил записа. Още по-глупаво. Но разбирам защо си го направил. Не обичаш да губиш. Нещо повече, мразиш някой друг да печели. Този запис е бил застраховката ти. Смяташ, че ако те хванат, можеш да го използваш, за да се пазариш. Ако Национална сигурност успее да залови човека, който е организирал аферата „Гутенберг“, може и да отървеш смъртната присъда.
Хънтър се засмя.
— Не знам какво си въобразяваш, че си намерил — бавно изрече той, — но ще се погрижа да потърся тази така наречена златна жила веднага щом се прибера вкъщи. Тази среща приключи.
Хънтър понечи да се изправи.
— За толкова тъп ли ме смяташ? — спря го Трип. — Смяташ ли, че можеш просто да изтичаш у дома и да унищожиш доказателствата? Имам всичко, татко. Телефонните обаждания до адвоката, срещата в Търкс и Кайкос — всичко е на една флашка.
— А ти и твоят съзаклятник Каин възнамерявате да ги споделите със света, независимо дали ще ви платя, или не.
— Няма повече Каин — прекъсна го Трип. — От известно време е извън играта. А аз промених решението си за публичността.
Хънтър се облегна назад.
— И какво означава това?
— Значи, че колкото и да искам да те накажа, обичам дядо си прекалено много, за да унищожа името му, наследството му и всичко, за което се е трудил цял живот. Готов съм да запазя тайната. Но това ще ти струва нещо.
— Колко?
Трип удари с юмрук по масата.
— Колко мислиш, задник? Знаел си точно какво ще се случи. Но не си предупредил никого. Стоял си и си го оставил да се случи. Колко ли? — Момчето понижи глас до дрезгав шепот. — Един милиард шибани долара. Всеки цент, който си спечелил, като си се възползвал от мизерията на всички останали.
— Ти си луд.
— О, не, татко. Аз съм повреден, но не съм луд. Искам още в понеделник сутринта да създадеш фондация на името на мама. И тогава, като великодушен филантропски жест, ще финансираш фондация „Марджъри Олдън“ с един милиард долара в памет на покойната си съпруга и ще посочиш своя син за председател на Управителния съвет.
— И какъв е твоят велик план, господин председател?
— Ще използвам парите за поправяне на щетите, които си нанесъл.
— Обзалагам се, че ще го направиш. А какво ще стане с мен?
— С теб ли? Ще бъдеш герой. Твоята снимка ще бъде по първите страници на вестниците в Америка. Добродетелният Хънтър Олдън, милият и щедър глобален хуманист. И само аз ще знам какъв долен и отвратителен мръсник си всъщност.
64.
Сърцето на Трип препускаше, когато излезе от „Костко“ и мина през паркинга до вана. Баща му се хвана на въдицата, ала после го изпусна.
„Никога не позволявай на другия да ти види картите“, учеше го дядо му още преди години. А Трип беше изиграл коза си, който дори не беше в ръката му. Флашката.
Сега Хънтър знаеше, че съществува, и щеше да прерови къщата в опити да я намери. Рано или късно щеше да стигне до стаята на Питър и всичко щеше да приключи.
Трип седна зад волана и набра Патрис.
— Трип, олекна ми. Хубаво, че се обади — зарадва се братът на Питър. — Добре ли си?
— Добре съм, но наистина се нуждая от тази флашка, за която ви казах. Намерихте ли я вече?
— Огледах, няма я никъде, но сега съм по-загрижен за теб, отколкото за флашката.