Алекса го спря.
— Нека аз поговоря първа с него. Аз мога…
— Това е мое задължение. Аз трябва да оправя нещата.
— Но…
Деймиън я целуна, обърна се и тръгна по стълбите. Алекса бързо закопча халата си, хвърли един поглед на косата си и се втурна след него. Когато слезе в големия салон, нямаше и следа нито от Деймиън, нито от Рейни. Там бе само Джоселин, която се разхождаше тревожно напред-назад.
— Слава Богу — възкликна тя и двете се прегърнаха. — Добре ли си?
— Да. Те къде са?
В следващия миг се разнесе силен трясък.
— В кабинета — извикаха те в един глас.
— Но вратата е заключена — добави Джо.
— Горкият Деймиън! Надявам се, че Рейни няма да му стори нищо.
Тя погледна Джо, която нервно въртеше един кичур между пръстите си и явно не бе уверена в поведението на Рейни.
— Очевидно не сте получили писмото ми.
— Напротив. Получихме го. Господин Нелсън, адвокатът на Рейни най-подробно ни обясни какво се е случило, докато бяхме в Ямайка. Рейни се допита за подробностите и до генерал Стрикланд, а после се срещна и с генерал Фийлдхърст. Брат ти знае цялата злощастна история.
— И?
— Страхувам се, скъпа, че освен това знае, че си била ранена, както и че си прекарала близо месец в един бордей.
— О, не.
— Страхувам се, че Рейни не е добре разположен към съпруга ти в момента.
Последва още един по-слаб трясък.
— Изглежда, си права.
Алекса се запъти към кабинета и започна да тропа по вратата. За нейна изненада тя се отвори почти веднага.
Рейни се изправи пред нея със стиснати юмруци и намръщено лице. Една китайска ваза лежеше разбита на парчета в краката му, а един стол бе обърнат върху килима. Той премести погледа си от сестра си към бъркотията, която бе сътворил, и се усмихна.
— Съжалявам, сестричке. Исках това да сполети съпруга ти, но от разказа на Фийлдхърст разбрах, че достатъчно са го били.
Алекса се хвърли в прегръдките му.
— О, Рейни. Толкова се радвам, че си тук.
Тя погледна загриженото му лице и избухна в плач. Не това искаше. Чувстваше се като глупачка, но Рейни й бе като баща и след заминаването му тя бе преживяла твърде много.
— Знаех си, че ще се върнеш веднага щом разбереш — каза тя през сълзи. — Нямаше как да ти съобщя, когато замина за Ямайка — изхлипа тя и отстъпи, за да го погледне. — Съжалявам, че ти създадох толкова много проблеми.
Рейни я прегърна силно.
— Радвам се, че си жива и здрава.
— Вината не е само на Деймиън — рече тя по-спокойно и изтри сълзите си. — Когато открих, че има връзка с французите, отидох да се срещна с твоя приятел генерал Стрикланд. За нещастие той бе извън страната. Полковник Беуик… Е, това е друга история.
— Този гаден червей си подаде оставката благодарение на Фийлдхърст. Освен това си лекува счупената челюст благодарение на мен — каза брат й.
Деймиън се засмя. Той се приближи към Алекса и тя се отпусна в прегръдките му.
— Съжалявам, лорд Стоунлей, за всичко, което се случи. Сестра ви заслужава по-добър съпруг. Уверявам ви обаче, че няма да намерите друг на този свят, който да я обича повече от мен.
Рейни се изкашля.
— Е, да… в крайна сметка единствено това има значение. Добре дошъл в семейството, Фелън.
Брат й протегна ръка и Деймиън я стисна.
— Деймиън — поправи го той.
Рейни се усмихна.
— Време е и ти да ме наричаш Рейни.
Деймиън кимна. Алекса се надигна на пръсти и го целуна. Рейни дръпна Джо в прегръдките си и също я целуна.
— Има още нещо, — каза Алекса и лека руменина изби по бузите й. — Деймиън и аз… ще си имаме бебе.
— Алекса, това е чудесно — каза Джо и я прегърна.
Рейни се усмихна още по-щастливо.
— Честито, сестричке. След като изгладихме недоразуменията си с Фелън, едва ли мога да не съм щастлив. Най-сетне малкият Андрю ще има с кого да си играе… Всъщност ние с Джоселин също очакваме дете. — В очите му блесна бащинска гордост и обич.
Всички напуснаха кабинета щастливи. Алекса и Деймиън отидоха да се приготвят за вечеря. Той бързо се преоблече в изящния си черен фрак и гълъбовосиви бричове и слезе при гостите. Когато тя се присъедини към тях, Деймиън и Рейни си говореха за войната, а Джо си играеше с малкия Андрю.
— Нали помниш леля Алекс, Анди?
Детето се усмихна и я хвана за ръката.
— Разбира се, че ме помни.
Алекса го взе в скута си и започна леко да го люлее. Пълничкото дете само се усмихваше хитро, после хвана един кичур от косата й и нададе радостен вик.
— Така ти се пада — пошегува се брат й и взе Анди от нея. — Като малка все ме скубеше.
Деймиън се усмихна и сериозно заключи:
— Сега разбирам какво ме чака.