Гледаше я така неумолимо, че чак й прималя. Алекса се страхуваше, но не искаше да си тръгне.
Графът се усмихна чувствено, краката й се подкосиха и изведнъж й стана непоносимо задушно. Всичко се оказа много по-сериозно, отколкото бе очаквала.
Преглътна и вдигна очи към него, но той я погледна мило и отпусна ръката й.
— Едно шери?
— Да, моля. — Цяла бъчва нямаше да й стигне да успокои нервите си, но и една чашка щеше да й е от полза.
С широки грациозни крачки той отиде до бюфета и й наля една чашка, която тя пое с треперещи пръсти.
— За нас! — рече той и вдигна чашата си. — Нека и двамата спечелим от тази нощ.
Алекса не докосна шерито.
— За вас, господине. За един достоен противник!
Сега той не помръдна и над очите му сякаш падна тъмна сянка, Алекса отпи и парещата течност се плъзна по гърлото й и още по-надолу, като че ли той сам я бе докоснал.
— Изглеждаш великолепно тази вечер. Не можеш да си представиш колко много исках да остана насаме с теб.
Тя отново хвърли поглед към леглото в съседната стая. В единия му край покривката бе загърната.
Алекса усети познатата тежест в долната част на стомаха си, но когато той пристъпи, тя се отдръпна.
— Извинете ме. Сега разбирам колко глупаво постъпих, като дойдох… Добре съзнавах опасността, но… Във всеки случай това е истинска лудост, а и не съм тук за това, за което си мислите.
— Така ли? А защо тогава?
— Знам какво очаквате от мен. Знам, че когато се съгласих да дойда, вие си помислихте, че съм решила да си върна чека с цената на моята чест. Трябва да ви кажа обаче, че се надявах да ви убедя да размислите.
— Когато се отнася до теб, ми е трудно да бъда разумен — каза Деймиън и повдигна крайчеца на устната си. Той отново направи крачка към нея, но тя пак се отдръпна.
— Лорд Фелън, опитвам се да ви кажа, че не съм любовницата, която очаквате. Нито съм някоя развратница, готова да се продаде на всякаква цена. Сигурна бях, че като дойда, ще поговорим за чека и ще ви убедя да постъпите като джентълмен. Надявах се поне да изчакате докато навърша 23 години. Знам, че ви разочаровах, но просто не съм готова за подобни…
Той остави чашата си и стана сериозен. Отново тръгна към нея, но този път не спря.
— Недейте — промълви тя. Цялата трепереше от страх.
— Всичко е наред, Алекса. Не се плаши. Не те доведох тук, за да те вкарам в леглото си — той погали бузата й и дръпна нежно една къдрица над ухото й. — Никога не съм те смятал за развратница. Просто помислих, че… споделяш чувствата ми. Реших, че дългът ти може да бъде оправдание за това, което и двамата желаем отдавна.
Тя се изчерви, защото знаеше, че беше прав, поне отчасти. Тя беше тук, защото така поиска, защото желаеше да го види, да си поговорят, просто да бъдат заедно.
На лицето му се изписа познатата смущаваща усмивка, но очите му останаха непроницаеми.
— Така и така стигнахме дотук, можем поне да се позабавляваме. Хайде да вечеряме. Така ще се опознаем, ще поговорим за парите и после ще решиш дали да останеш.
Алекса прехапа устни, думите му звучаха приемливо. Графът не я задържаше насила. Освен това искаше да разгадае този негов мистериозен поглед. Той се появяваше в очите му всеки път, когато не бе нащрек или я наблюдаваше, без да знае, че тя го следи. Този поглед, изпълнен с копнеж, сякаш й повеляваше да остане. Той й разкриваше едно странно желание, а може би болезнена самота.
Ако останеше, щеше да закъснее и Джейн щеше да се побърка от притеснение. Тя й бе обещала да остане с лорда само колкото да го убеди да й върне чека и да се прибере преди полунощ. Сега той стоеше пред нея — висок, мургав и невероятно красив. Искаше да протегне ръка и да го докосне, да зарови пръсти в черната му коса и да погали нежната му кожа. Умираше от желание да я целуне отново.
— Е, добре — чу гласа си тя.
Като истинска приятелка, Джейн щеше да се разтревожи. Щом се прибереше, Алекса щеше да й обясни, че й бе отнело повече време, отколкото бе предполагала. Дори и да не я разбереше, Джейн никога нямаше да научи за безсрамните й своеволия.
— Готвачът ни е приготвил нещо специално. Надявам се да ти хареса.
Като продължаваше да я държи през кръста, Деймиън я отведе до масата и й помогна да седне на един тапициран стол с висока облегалка. В този миг Алекса усети топлия му дъх във врата си и настръхна.
— Нямаш представа с какво нетърпение очаквах тази вечер.
Той зае мястото срещу нея с изненадваща лекота. Раменете му й се сториха по-широки отпреди, а кожата му — по-тъмна. На светлината на лампата косата му изглеждаше гарвановочерна.
— Аз… също я очаквах с нетърпение — извърна поглед Алекса.