— Какво ще кажете за едно питие преди вечеря?
— Ликьор, — отсече майка му — ако имаш. Огънят хвърляше сребърни отблясъци в косата й. Тя все още бе очарователна и елегантна, каквато дъщеря й никога нямаше да бъде. Той се запита кой ли от многобройните й млади любовници споделяше леглото й напоследък.
— За Мелиса същото — довърши тя.
Това в крайна сметка не го засягаше. Ако не друго, поне бе дискретна. Покойният лорд Таунсенд не бе чул нищо за нейните връзки, нито пък все още наивната му сестра.
— За мен шери — каза Мелиса.
Тази демонстрация на самостоятелност го изненада. Алекса пожела от същото.
Жена му бе облечена с официална рокля с висока талия, тесни поли и къси буфан ръкави. Тя сякаш се бе приготвила за битка, но това не можеше да възпре неговия прилив на желание.
Той им наля питиетата, но отказа да им ги занесе, с което ги принуди да се приближат към него около гравирания бюфет в средата на салона. Лампите с китова мас и огледалата по стените смекчаваха очертанията на тежката дъбова мебел.
— Преди да пристъпим към вечерята, — започна предпазливо той — сега, след като всеки е размислил, бих искал да се опитаме да постигнем някакво разбирателство.
За него нямаше абсолютно никакво значение дали щеше види семейството си отново, освен може би сестра си. Правеше всичко това заради Алекса, защото чувстваше, че смъртта на брат му и прошката на семейството му означаваха много за нея.
— Ако затова си ни събрал, по-добре го забрави — каза троснато майка му.
Деймиън се направи, че не я чу.
— Знам, че темата е неприятна. Изглежда, нежеланието да говорим за смъртта на Питър е единственото общо между нас. И все пак мисля, че трябва да си поговорим за случилото се.
Той се обърна към Алекса, като се надяваше с погледа си да й вдъхне повече увереност.
— Алекса, искам да кажеш пред майка ми как си се чувствала, когато си разбрала, че брат ми се е самоубил.
Тя вдигна глава в недоумение и устните й едва отрониха:
— Но… но… не виждам как ще помогне това.
— Само този път, Алекса. Обещавам ти никога повече да не говорим за това.
Ръката й се разтрепери и няколко капки шери се разляха. Тя остави чашата си на бюфета.
— Хайде, Алекса — продължаваше да настоява той. — Искам да ни кажеш как точно се почувства.
Тя се втренчи във върховете на лъснатите му черни обувки. Той за момент си помисли, че няма да отговори.
— Като убийца.
Думите прозвучаха силно и уверено, а гласът й бе малко по-висок. В очите й се четеше болка и му стана съвестно, че той бе причината.
— Почувствала се е като убийца, — намеси се майка му — защото е точно такава. Затова се скри после в „Марден“, за да избяга от вината си.
— Не е вярно! — Алекса се извърна към нея. — Бяхме се преместили в „Марден“ преди смъртта на Питър. Бяха се опитали да убият брат ми и решихме, че там ще сме по-сигурни — каза тя и се обърна към Мелиса. — Много добре знаеш това, Мели. Не може да си го забравила.
— Помня, — отвърна сестра му и положи усилия да се овладее — помня как чезнеше от мъка Питър. Тогава той вече ти бе направил предложение, което ти бе отхвърлила. Помня какво ти пишеше в писмото от нощта, когато той умря. Може би и ти го помниш?
Алекса пребледня като платно. Тя помнеше писмото и всяка сърцераздирателна дума в него.
Скъпа моя Алекса,
Започвам това послание с думите, че те обичам. През последните две години мислех единствено за теб. Само ти бе в мечтите ми. Когато те помолих да се омъжиш за мен, ти отказа. Не те виня. Защо съм ти — един втори син без пукната пара? И все пак аз бях сломен. Не мислех, че човек може да умре от душевни мъки, но бях безкрайно отчаян.
Най-сетне си помислих, че съм намерил утеха, а тя се оказа нова болка. Направих неща, за които съжалявам, и сега отчаянието ми е непоносимо. Само те моля да ми простиш за това, което ще направя! Винаги ще те обичам.
— Аз не разбирах как се чувства той — заекна Алекса, която едва възпираше парещите си сълзи. — Господин Тайлър ми каза, че Питър бил завладян от всички момичета. А той го познаваше най-добре. Той…
— Греъм Тайлър е глупак — заяви лейди Таунсенд. — Какво разбира той от жени? Той предпочита да бъде с мухлясалите си стари книги, отколкото с жена в леглото. — В този миг жестока усмивка се изписа на лицето й. — Радвам се да ви кажа, че господин Тайлър вече не работи при нас. А що се отнася до теб, жалка кучко…
— Стига! — думите му отекнаха. — Не искам да слушам повече — отсече той и остави коняка си с трясък на масата. — Съжалявам, Алекса. Явно сбърках, като ви събрах тук. Всъщност и твоят престой тук, майко, също е грешка, която трябваше да поправя още с пристигането си — устните му се извиха в ехидна усмивка. — След като никой от нас не желае този тормоз, ще наредя да сервират вечерята по стаите. Щом ти и Мелиса приключите, най-добре е да си приготвите багажа. Надявам се, че утре сутрин ще сте си тръгнали.