— Изхвърляш ни от твоя дом, така ли? — попита недоумяващо майка му.
— Наречи го както искаш, но не ви искам тук.
Лейди Таунсенд щеше да се пръсне от възмущение.
— Това всъщност не ме изненадва. От малък си груб и арогантен. Единствен Питър откриваше нещо добро в теб. Той винаги те защитаваше, а виж ти как му се отплати — заплю го и се ожени за тази малка повлекана, която го уби. Ти си подлец, Лий, и ще си останеш такъв завинаги — каза тя и се понесе към вратата. — Хайде, Мелиса. Още само миг в компанията на брат ти и ще изляза от кожата си.
Мелиса се поколеба за момент, погледна разбиращо брат си и я последва.
Алекса се извърна към съпруга си, но видя, че той се бе подпрял на камината и се взираше в огъня. Настъпи мъчителна тишина.
— Деймиън?
Той трепна, но не се обърна.
— Вече ти казах, че ще вечеряш горе.
— Но…
— Лека нощ, Алекса.
С високо вдигната глава тя излезе от стаята.
Тази нощ повече не го видя, нито на следващата утрин, когато майка му и сестра му отпътуваха за Уейтли. Къщата беше пуста. И през следващите два дни той не се появи.
Тогава Алекса реши да направи първата стъпка. Затова стоеше сега пред прозореца в спалнята си и се взираше в падащия мрак, в търсене на високата фигура на графа. Чудеше се дали тази нощ той щеше да излезе на разходка по скалите над брега. Нямаше го целия ден. Монтагю каза, че бил заминал за едно близко рибарско селце, което носеше името на замъка. След завръщането си той се бе заключил в кабинета си.
Тя го бе видяла само веднъж през тези дни, когато се разминаха в коридора. Тогава той неволно посегна към нея, ръцете им се докоснаха и за момент в очите му блесна скритият копнеж, който сега се опитваше да възпре.
Деймиън се бореше сам със себе си. Със злобните си думи майка му бе разпалила чувството му за вина и с всеки изминат ден той все повече се затваряше. Странеше от нея, държеше се хладно и безчувствено, както тогава в странноприемницата, и се стараеше да направи непреодолима бездната между тях.
Тази вечер Алекса бе твърдо решена да го потърси, въпреки че й бе дал да разбере, че не е желана. Тази вечер тя щеше да разбере какво го тормозеше. Тя бе готова да призове своя черен ангел и ако той преодолееше пропастта между тях, щеше да го приеме в леглото си.
Тя вървеше нагоре по пътеката към скалите над брега. Вятърът развяваше пелерината й, а въздухът бе напоен с острата миризма на сол и мъгла. Отгоре бледата луна хвърляше зловещи сенки, но Алекса не се уплаши. Малко по-напред, близо до една купчина гранитни блокове, стоеше Деймиън с поглед вперен в морето. Целият бе в черно, полите на палтото му плющяха, а вятърът рошеше черната му коса.
Тя се приближи бавно. Чудеше се как ли щеше да реагира, като я види. Той явно бе доловил стъпките й по влажната пътека, защото рязко се извърна към нея.
— Алекса! Какво правиш тук?
Тя се престори, че не забеляза строгия му тон и се усмихна.
— Същото, което и ти. Излязох да се поразходя на свеж въздух.
— Опасно е жена да идва сама тук по това време. Връщай се обратно!
— Не съм сама, а с теб.
Той я погледна дълго и изпитателно.
— Казах ти да се прибираш!
Тя обаче свали качулката си и отметна назад косата си, като я остави да се разпилее свободно по раменете й.
— Ще се прибера след малко. Засега ще остана. Тук е много хубаво!
Тялото му се скова. Той пристъпи заканително към нея. Като я гледаше строго, протегна ръце и я хвана за раменете.
— Ти ме изкушаваш, Алекса. Искам да знам защо? — Деймиън прокара пръсти през косата си и отмести няколко кичура от челото си. На слабата лунна светлина тя видя високите му скули и коравите му, изящни устни. Искаше й се да ги докосне, да притисне своите устни към тях и да почувства отново онази изгаряща страст, която целувките му разпалваха в нея. Той очевидно прочете мислите й, защото вената на слепоочието му запулсира лудо.
— Не трябваше да идваш — повтори той, но гласът му не бе така суров.
— Исках да те видя — промълви тя. — Исках да ме прегърнеш.
Той поклати глава отрицателно, отстъпи леко назад, но в следващия миг я прегърна.
Тя се притисна силно в него и жадно пое уханието на море, което тялото му излъчваше.
— Алекса… — той обгърна лицето й с длани, като се взираше в очите й, и наклони главата й назад. След това впи устни в нейните и стройното му тяло силно се притисна към нея.