— Кажи ми какво не е наред.
— Ти добре знаеш какво.
— Кажи го, — настоя тя — искам да го изречеш.
— Не е наред това, че те искам. Това ли искаше да чуеш?
— Ако е истина…
— Истина ли? Истината е, че едва се сдържам да не те грабна — очите му се плъзнаха по тялото й и се спряха върху гърдите й. — Правя всичко, което е по силите ми, за да не разкъсам дрехите ти, да не те сваля на пода и да те обладая.
— Защо тогава не опиташ?
Той стоеше и я наблюдаваше втрещено. Поклати отрицателно глава и няколко черни кичура паднаха на челото му.
— И двамата знаем защо. Не мога, заради Питър. Ако го направя, няма никога да си го простя.
— Не мислех, че имаш съвест.
— Колкото и да е ограничена, напоследък разбрах, че имам подобно нещо.
— Радвам се за теб. Но сега тя греши.
— Искаш да кажеш, че е напълно нормално да желая това, за което брат ми умря? Съжалявам, скъпа, но самият аз не мога да се самозалъгвам чак толкова.
— Отначало ти не ме желаеше, ти дори не ме познаваше. Потърси ме, за да ме накажеш за смъртта на Питър. Ти мислеше за него, а не за себе си.
— Това беше тогава. Сега е друго.
— Така е. Ти направи каквото трябваше, защото обичаше брат си. Той не ми говореше много за теб, но когато го правеше, не ми бе трудно да разбера колко много те обичаше. Несъмнено и ти си го обичал също толкова силно.
Деймиън не каза нищо. Устните му бяха присвити, а лицето му напрегнато.
— А той обичаше и мен. Така пишеше в писмото си. Вярваш ли, че Питър не би искал да сме щастливи? Ако ни обичаше, а и двамата знаем, че бе така, последното нещо, което би желал, е да ни причини болка.
Очите му, сини като върха на пламъка, потърсиха нейните.
— Наистина ли си убедена в това?
— С цялото си сърце.
Още дълго той остана с поглед впит в нея. Тъмното му чело потрепваше.
— Много ми е трудно, — отрони той най-сетне — много по-трудно, отколкото някога съм си представял.
— Брат ти те обичаше, Деймиън, както и ти него. Той си отиде, но ти си тук. И двамата сме тук. Ние трябва да го направим щастлив, да оправдаем донякъде ненужната му смърт.
Той се поколеба, но само за миг. После пристъпи към нея с големи крачки като пантера. Разтвори обятията си и я прегърна. Устата му жадно пое нейната, а заедно с това и утехата, която тя му вдъхваше. Гладкият му топъл език я изпълни с желание и тя се остави да я омагьоса. В следващия миг Алекса усети горещата влага между краката си и страстен копнеж по него я облада.
— Деймиън — въздъхна тя между парещите му устни. Ръцете му шаваха под завивката, плъзгаха се по гърба й и все повече разпалваха огъня в нея. Той я вдигна на пръсти и я притисна към себе си, за да я накара да почувства колко силно я желае.
Той бе горещ и пулсиращ, много по-голям, отколкото си бе представяла. Мили Боже, наистина ли щеше да я съблече и да я обладае тук на пода? Сърцето й се сви от уплаха, но не посмя да го спре. Крехката връзка между тях можеше да бъде прекъсната всеки момент.
Сега той я целуваше по врата и разкопчаваше нощницата й. Устните му се местеха от шията към раменете й, като оставяха следа от горещи влажни целувки.
Деймиън смъкна нощницата й и откри гърдите й, като я остави гола до кръста. След това се наведе и нежно захапа едното зърно. Във вените й сякаш течеше не кръв, а лава, ръцете и краката й бяха странно омекнали. Мили Боже! Никога не бе изпитвала подобно нещо.
Той отстъпи малко назад, за да се наслади на красотата й. Огънят хвърляше златисти отблясъци по тялото й, а косата й тежко падаше по раменете. Изглеждаше като истинска блудница, уплашено си помисли тя. Понечи да се покрие, но Деймиън я хвана за китката.
— Недей… — спря я нежно той. — Хиляди пъти съм те виждал така в мечтите си. Хиляди пъти съм си представял онази вечер, но ти си по-красива от всякога.
Силно объркана, Алекса пристъпи напред и го погледна. Дълбоките му тъмносини очи излъчваха необуздано желание. Черната ивица на гърдите му блестеше като абанос. Тя го докосна и от гърлото му се изтръгна стон.
— Алекса… — След миг той отново я целуваше. Свали нощницата, която се свлече в краката й. Ръцете му бяха неуловими — те я галеха, докосваха, милваха, а устните му. — О, Боже! — устните му бяха като кадифен пламък.
Гърдите й натежаха, зърната й набъбнаха, а слабините й запулсираха диво. Ръката му се плъзна бавно надолу, разроши ивицата червеникави къдрици и пръстът му проникна дълбоко в нея.
Цялото й тяло се разтресе.
— Колко е тясно — прошепна той, докато втори пръст се плъзна в нея. Той ги размърда внимателно и тя несъзнателно се надигна на пръсти. — Искаш го, нали, Алекса? Готова си да ме приемеш в себе си.