Устата й бе пресъхнала.
— Да… Искам го — едва успя да отрони тя.
Това сигурно бе желание. Никога не се бе чувствала така объркана и омагьосана.
Тя издърпа ризата от бричовете му и докосна гладката му матова кожа. Деймиън едва си пое въздух.
— Трябва да спрем веднага или ще те обладая тук.
— Да спрем? О, не!
Приглушен кикот се изтръгна от гърдите му.
— Само докато те занеса горе.
Той взе завивката, загърна я и я вдигна на ръце.
— Няма връщане назад, Алекса. Всяка възможност изчезна в момента, в който прекрачи този праг.
Той излезе от кабинета и пое нагоре.
— Ти си моя, Алекса. Никой друг не ще те притежава.
Тя потрепери от твърдостта, която прозвуча в гласа му. Дълбоко в своята същност Деймиън Фелън бе жесток и опасен. Какъв ли щеше да бъде животът й с него? Тя се страхуваше от бъдещето, но сърцето й продължаваше да бие лудешки.
Стигнаха стаята й, но той я подмина и продължи към своите покои. Решението бе взето. Алекса го бе убедила, че е дошла доброволно, и сега щеше да бъде негова. Рано или късно и сам щеше да го направи. Миналото бе победено. С нищо не можеше да промени положението. Тя бе права и той го разбра.
Деймиън блъсна вратата и влезе в стаята си. Щеше да я обладае тук, в покоите на господаря. Искаше да се събуди с нея и на следващата сутрин.
Той прекоси стаята и внимателно я пусна да стъпи. Нежното й тяло се плъзна по неговото. Почувства женствените й извивки и още повече се възбуди. Прислужникът бе поддържал огъня в стаята и въпреки че не бе студено, усети как тръпки го полазиха. Тръпки на предчувствие и на желание, потискани твърде дълго.
— Нуждая се от теб, Алекса. — Думите му бяха напълно искрени. Той хвана ръката й и я притисна до панталоните си. — Усещаш ли колко много те искам?
Тя облиза устни и те заблестяха като рубини.
— Да, усещам го. — Тя потрепери и Деймиън се запита дали е от страх, или от страст.
Той се обърна, съблече ризата и събу ботушите си.
— Страхуваш ли се?
— Малко. — Очите й изглеждаха невероятно зелени на светлината от лампата.
— Недей. Няма да те нараня.
Обгърна лицето й с длани, наведе се и пое устните й. Бяха сладки като ягоди и топли като зимното слънце. Как я желаеше! Обхвана гърдите й и започна да гали зърната й.
Алекса цялата трепереше. Ръцете й стискаха раменете му и тялото му се стегна.
— Полека, скъпа. Нощта е пред нас.
Тя тихо изстена и пръстите й се забиха още по-силно в плътта му. Деймиън напълно я разбираше. Господи, самият той щеше да експлодира. Той я целуна диво, плъзна ръце по тялото й, обгърна бедрата й, после леко разтвори краката й и вкара пръста си в нея. Тя бе толкова влажна, гореща и тясна, а хлъзгавият й стегнат отвор бе по-изкушаващ от всичко, което бе виждал.
Деймиън я погали и коленете й се огънаха. Той я вдигна и я сложи на леглото върху завивките. Събу бричовете си и легна гол до нея.
— Деймиън? — Алекса не знаеше как да нарече възбудата, която я обзе. Тя трепереше и се извиваше в леглото, кожата й бе влажна и зачервена, а зърната й — твърди и набъбнали. Тя съзнаваше, че това бе истинска страст и че никой друг не бе разпалвал така желанието й.
„Колко е красив — помисли си тя. — Такъв гладък и тъмен, толкова мъжествен.“ Той бе неин съпруг, но тя все пак се страхуваше.
— Деймиън? — повтори Алекса.
— Какво, скъпа? — Гласът му прозвуча дрезгаво и странно далечно.
— Страх ме е — промълви тя с усилие. — Не разбирам какво става с мен.
Усети ръката му на гърдите си. Рисуваше малки кръгове около зърната й. Видя бегла усмивка да преминава по лицето му.
— Винаги има първи път. Не можеш да си представиш какво удоволствие е за мен да знам, че никой друг не те е докосвал.
Той погали врата й с устните си и след това така страстно я целуна, че тя остана без дъх. Езикът му леко докосна нейния, а пръстите му я галеха като огнени пламъци.
Алекса бе обладана от изгарящо желание и лежеше безсилна в обятията му. Сякаш се рееше над някаква дълбока пропаст. Тя се скова за момент и се отдръпна в стремежа си да се върне към реалността.
— Спокойно, мила, — ласкаво каза той — знам, че това е ново за теб, но ти обещавам да внимавам. Довери ми се и всичко ще бъде наред.
— Аз… аз не знам какво да правя.
В момента тя осъзна, че не се страхуваше от него, а от себе си. Мили Боже, не си го бе представяла така. Никога не бе очаквала, че ще изпита такива диви желания.
Тя потрепери, когато той я положи отново и легна върху нея. Усети как втвърдената му мъжественост се притисна в крака й.
— Разтвори краката си, — подкани я тихо той — това е всичко.
Алекса бе твърде замаяна и изпълни желанието му без никакво смущение. Едновременно го искаше и се страхуваше. Усети как пръстите му нежно я погалиха и накараха тялото й да се извие като дъга.