О, Боже! Господи! Сълзите се стичаха по страните й. Той отново я бе излъгал. Отново! Още от първата им среща говореше лъжа след лъжа. Нарочно я бе съсипал, а след това се ожени за нея заради парите й. Въпреки това, противно на всяка логика, той я бе очаровал. Най-напред му прости, а после се остави да я прелъсти.
Алекса се изчерви при мисълта, че всъщност тя го бе изкушила. Опита се да отпъди спомените за блажените им дни и затвори очи. Всичко между тях бе една голяма лъжа. Всичко.
Тя си спомни думите на Сара: „Той има много лица“. Той бе лъжец и измамник, човек, продал душата си на дявола.
Алекса зарови глава във възглавницата и се опита да приглуши плача си, но не успя. Трябваше да се съвземе. Сега! Това бе въпрос от жизнено значение за нейната родина. Без информацията на Деймиън много французи щяха да загинат. Следователно, ако той успееше, хиляди англичани щяха да умрат. Брат й Кристофър бе убит от залповете на един френски кораб, когато пощенският му кораб бе потопен по погрешка край Дартмут. Рейни бе прекарал цяла година в един френски зандан.
Тя мразеше войната, мразеше Наполеон и неговата Велика армия, мразеше смъртта и безсмислената разруха. Мразеше французите и щеше да попречи на съпруга си да погуби още млади британци.
Алекса изтри сълзите си в дантелената калъфка. Той не биваше да успее. На всяка цена трябваше да го спре. Но как? Тя прехапа устни като дете. Рейни би се оправил в такова положение. Той бе служил като полковник в армията. Но брат й не бе в Англия. Когато получи писмото им, че с Джоселин тръгват за Ямайка, тя не се замисли, че най-близките й хора заминават надалеч. Тогава съзнанието й бе изцяло погълнато от Деймиън, така както тялото й бе обладано от неговата страст.
Деймиън. Мъжът, който бе неин съпруг. Мъжът, който я предаде. За кой ли път я бе измамил. Той се бе възползвал от нейната наивност и хитро я бе оплел в смъртоносната си паяжина.
Той диктуваше условията на играта от самото начало.
Тя впери поглед нагоре към синия балдахин над леглото. Добре се бе справил с ролята си, помисли си Алекса и си спомни за часовете, които бяха прекарали заедно. Едва сдържаше сълзите си. С всеки изминат ден любовта й ставаше все по-силна. Дори в този момент сърцето й се късаше от мъка по разбитите надежди за бъдещето. Сълзите заседнаха в гърлото й и тя трудно си поемаше дъх.
Деймиън Фелън — съпруг, любовник, шпионин. Превъплъщенията му бяха разнообразни като колекцията му от красиви птици. Той бе истински актьор. Единственият начин да се справи с него бе да изиграе безпогрешно своята роля.
Алекса стисна юмруци. Той я разиграваше от самото начало. Успя да я надхитри, изтръгна сърцето й и го стъпка в пепелта. Дотук бе спечелил всичките раздавания, но играта още не бе свършила.
Тя стана от леглото и, олюлявайки се, стигна до прозореца. Всичко тънеше в мрак, но мъглата се бе вдигнала. Нещо се мерна надолу покрай скалите. Мъжете вървяха обратно към брега, към лодките, с които очевидно бяха дошли. Високата фигура на Деймиън се открояваше сред тях.
Остра болка я прониза при тази гледка — мъжът й заедно с французи! — и тя стисна очи. Каквото и да й струваше, колкото и мъчително да беше, нямаше да загуби тази игра.
Деймиън се загърна по-добре в палтото си. Заедно с прилива бе излязъл и студен, щипещ вятър, който щеше да понесе Лафон и неговите хора обратно към Франция.
Той не ги очакваше. Тайно се бе надявал, че този ден няма да дойде, че войната ще свърши и животът му ще продължи все така хубаво. Дълбоко в себе си обаче той бе сигурен, че рано или късно пак щяха да го потърсят.
Животът му щеше да се върне в старото си русло и блажените дни с Алекса щяха да свършат.
Той въздъхна, докато вървеше обратно към къщи. Монти сигурно го чакаше, загрижен както винаги. Той бе стар и верен приятел, на когото винаги можеше да разчита. Деймиън не мислеше за него, а за Алекса. Отново трябваше да я мами. Мразеше да го прави, но нямаше друг избор.
Може би така беше по-добре. Лъжите ги отдалечаваха един от друг, а сега точно от това се нуждаеше той. Освен това тези нови странни чувства, които събуждаше в него, не му се нравеха особено. Нежностите и ласките му бяха чужди, както и угризенията и съчувствието. Тя търсеше благост в характера му и събуждаше отдавна забравени желания. Лафон и останалите го бяха изтръгнали от това състояние. Имаше да върши работа и угризенията нямаше да му помогнат. Нежността и безпокойството само щяха да изложат живота му на опасност.
Той поговори с Монти в коридора и му благодари за дискретността. Икономът го бе събудил и бе посрещнал мъжете. Когато се качи горе, Деймиън завари Алекса, свита в леглото, но не легна при нея. Сложи дърва в гаснещия огън, раздуха жарта и седна да се посгрее. Ако не бе това посещение, сега би се наслаждавал на спящата си съпруга. Той се замисли дали й липсваше, когато спеше сама в леглото.