Деймиън изтръпна при това видение и болката отново го преряза. На брега го пребиха от бой, а ето че Беуик го разпитваше от часове във Фолкстоун. Той бе твърдо решен да изтръгне нужните му отговори, верни или не, с всички подръчни средства.
— Кои бяха онези на брега? — попита Беуик за стотен път. — Как се казва твоят информатор?
— Вече ти отговорих, няма да кажа нищо, докато не се срещна с генерал Фийлдхърст.
— Ще го кажеш на мен, гаден подлец, и то онова, което искам.
— Ами жена ми — настояваше той и получи още един удар в корема за упорството си. Сержантът, който Беуик бе наел, имаше зъби като на кон и изпълняваше нарежданията му с удоволствие.
— Твоята прекрасна съпруга е родолюбка и много смела жена. Единствената й грешка бе, че се опита да ти помогне да се измъкнеш. Ако другарите ти по оръжие не са й направили нещо, ще се погрижим да я върнем тук.
Тя бе в сигурни ръце. Деймиън бе напълно убеден в това. За последен път я бе зърнал в лодката с Лафон. В политиката можеше и да е подлец, но все пак той бе полковник от Великата армия и истински джентълмен. Никога не би посегнал на жена, особено ако това бе съпругата на човек, от когото още се нуждаеха. Увереността, че Алекса е вън от опасност — макар и само за момента — бе единственото, което облекчаваше мъките му.
— Чуй ме, Дъглас…
— Как смееш да ми говориш така, сякаш сме приятели? — Той кимна към сержанта, който стовари юмрука си върху Деймиън.
— Съжалявам… полковник Беуик. — Деймиън изхрачи кръв и продължи: — Но няма да говоря, докато не се видя с Фийлдхърст.
— Защо? Какво е толкова важно, та не можеш да го кажеш на мен, а?
— Фийлдхърст е почтен човек. Трябва да съм сигурен, че каквото и да стане, жена ми ще се върне невредима у дома.
— Генералът има по-важни дела. Единствената ти възможност е да си признаеш. Кажи ми името на твоя информатор и съдържанието на онези документи и аз ще се погрижа жена ти да се върне вкъщи.
Деймиън поклати глава и сержантът го удари отново. Когато се съвзе, той се усмихна ехидно. Горната му устна бе разцепена и подута. Вместо да сведе виновно очи, той се подиграваше на Беуик.
— Казах ти, че няма да говоря. Междувременно ти предлагам да върнеш жена ми. Когато брат й разбере за случилото се, можеш да си сигурен, че скъпо ще платиш.
Беуик пребледня от ярост. Той махна на якия сержант с конска захапка и нови удари се стовариха по главата на Деймиън. Той си помисли за Алекса, представи си красивото й лице и се помоли да е в сигурни ръце. Последното нещо, което видя в съзнанието си, бяха разплаканите й очи. След това юмруците на сержанта се забиха в тялото му отново и отново.
— Знаеш ли, този мръсник е прав — рече лейтенант Ричард Озбърн, слабият язвителен адютант на Беуик и негов най-верен приятел в гарнизона.
Те стояха пред камината в квартирата на Озбърн във Фолкстоун. Стаята беше варосана и оскъдно мебелирана. Беуик крачеше напред-назад и не знаеше какво да прави.
— Щом научат в Лондон, че момичето е пленено, — обади се Озбърн — веднага ще ни подберат като с дяволски камшик.
Дяволски камшик от девет върви. Той се впиваше в плътта и прекършваше и най-издръжливия мъж. Като се замисли за бившия полковник Гарик и необуздания му нрав, Беуик призна, че Озбърн беше прав.
— По дяволите, не искам да им връщам този кучи син.
Беуик отиде до бюфета и сипа по чашка коняк и за двамата. Той подаде питието на Озбърн и отпи от своето. Забеляза някаква перушинка на алената си куртка и я изчетка. Лейтенантът също отпи от коняка си.
— Не мисля, че имаш голям избор.
Беуик знаеше, че адютантът му бе прав, но не можеше да се примири.
— Куриерът върна ли се?
— Очаквам го всеки момент.
— С малко повече късмет те ще приемат условията ни, както и часа и мястото на срещата, които им предлагаме.
— А защо да не приемат? То е близо до „Фелън“ и те добре познават брега.
— Наистина, защо не? — съгласи се Беуик. Той отпи отново от коняка и разклати кафеникавата течност в чашата си. Внезапно се усмихна. Едно особено вълнение все по-ясно изместваше яда му. — Като изключим факта, че ще трябва да опознаят и пещерите под скалите около мястото на срещата.
— Пещери ли?
— Точно така. Какво ще кажеш, Ричард, ако хванем и момичето, и предателя?