Тя не плака. Не и този път. Не и тази нощ.
Тя плачеше всеки ден, не спираше да се моли да я пусне и вече бе отнесла няколко боя с една върбова пръчка. Мадам я предупреди, че ще стане и по-лошо, че негърът щеше да свали колана си, ако тя продължаваше да упорства. Тя й бе казала, че това щяло да му достави удоволствие, и Алекса й повярва. Тя бе забелязала похотливите му усмивки и как неприлично опипваше жените. Долните желания нямаха край, нямаше изход от тази лудница, която щеше да бъде неин дом.
Не срещаше и капчица милост от обитателите й, които смятаха, че тя трябваше да се примири със съдбата си.
Може би вече бе претръпнала, помисли си тя, докато стоеше на най-горното стъпало и оглеждаше събралата се долу тълпа — пияни офицери от Наполеоновата армия, ругаещи търговци и натруфени представители на „новата аристокрация“.
Може би наистина бе приела всичко, защото не усещаше нищо друго, освен апатия и примирение. Душата й бе празна.
Мадам застана до нея, наведе се и я целуна по бузата. После леко стисна ръката й.
— Не се страхувай, хубавице. За първата ти нощ тук ще ти избера мъж, достоен за твоята прелест. Той ще си плати, естествено, но аз ще се погрижа да те въведе по най-добрия начин в света на леките жени.
Алекса прехапа устни. Долу мъжете се тълпяха пред стълбата, поглеждаха ги похотливо, сочеха ги и им правеха мръснишки жестове. Сред тях се появиха и дузина оскъдно облечени жени. Мъжете ги псуваха и мачкаха големите им гърди.
— Аз… аз никога — отрони Алекса. Това бе като последен блясък на духа й, на онази жена, която бе загърбила в себе си. — Моля ви, мадам, пуснете ме.
Селесте я плесна през лицето.
— Ще го направиш. Ще го направиш точно както ти кажа. Ще легнеш с всеки, който ти посоча, и ще го оставиш да ти се наслади.
Алекса изхлипа. Бузите й пламнаха и краката й се подкосиха.
Селесте Дюмен се ухили.
— Така е по-добре, гълъбче, а сега ме следвай надолу.
Тя се подчини, като по средата на стълбата се спря, докато мадам слезе. Горе на площадката един як французин, който работеше в „Льо Монд“, се озъби и препречи пътя й за бягство. Огромният брадат негър я чакаше долу, а пред всички врати имаше мъже на пост.
Скрит в сянката на козирката на вестибюла, Деймиън наблюдаваше стълбите. Той стисна зъби и ръката му се сви неволно в юмрук. Опита се да се успокои.
Все още носеше дългото си черно палто с вдигната яка, която го прикриваше. Той бе разговарял със Селесте Дюмен още с пристигането си и се бе опитал да откупи англичанката, но Мадам само се изсмя.
— Можеш да откупиш услугите й, мосю, но само за тази нощ. Красивата англичанка ми принадлежи. Аз ще избирам любовниците й — мъже с много пари и нежни ръце, които няма да повредят крехкото й телце. За мен тя е по-ценна и от цял сандък злато.
Той все още не бе сигурен, че въпросната жена е Алекса, но щеше да е глупаво, ако продължаваше да настоява. Затова само сви рамене.
— На мъжа му стига и една нощ удоволствия, ако жената си я бива, както казваш.
— Бива си я, ще видиш. Въпросът е дали теб те бива? — Селесте се изсмя отново и някаква похот прозвуча в гласа й.
Деймиън напрегна всички мускули, докато чакаше да започне наддаването, уверен, че това нямаше да бъде Алекса, молещ се да бъде. Ако все пак бе тя, дано бе невредима.
Тя се изправи на стълбите, разпуснатата й коса падаше като огнен водопад и всякакви съмнения изчезнаха. Сърцето му заби лудо и краката му предателски се олюляха.
Алекса. Името застина на устните му. Той мислено благодари на Господ, че я бе опазил и че го бе довел тук тази нощ. Почувства се едновременно спокоен и благодарен.
Той я наблюдаваше от прикритието си и се опита да се съсредоточи върху предстоящата му задача.
Тя бе облечена подходящо за вечерта, забеляза той и усети прилив на ярост. Тялото й бе разголено по най-сладострастния начин, прикрито само колкото да бъде възбуждащо, но не и да я скрие от мръсните погледи на тълпата.
Тя изглеждаше бледа, изтощена и съсипана, безмълвна и самотна, по-красива от всякога. Искаше да извади пистолета си и да забие по един куршум във всяка една от тия развратни мутри. Искаше да се качи по стълбите, да я грабне и да я отнесе далеч оттук. Искаше да я прегърне и да я целуне. Искаше да й каже колко много му липсваше.
Вместо това обаче той изчакваше подходящия момент и мислеше за търга, като очакваше началото му с привидно безразличие.
Деймиън продължаваше да се крие в сянката, така че тя да не го види и да го издаде неволно. Нямаше място за грешки. Втора възможност нямаше да има. Сена щеше да го приеме в студените си обятия. Ами тя? Дори не смееше да помисли за последиците.