Когато я видя разпъната и завързана за леглото, го обзе луда ярост, но постепенно се успокои. Каквото и да си мислеше тя, нямаше да го издаде и скоро щеше да я освободи.
Той коленичи до леглото, с поглед впит в очите й, където се четяха неувереност, болка и надежда, примесени със страх. Наведе се и обхвана лицето й с длани.
— Всичко е наред, скъпа. Трябва да ми вярваш.
Алекса кимна и притвори очи. Няколко сълзи овлажниха гъстите й черни мигли. Когато той ги изтри с целувка, тялото й леко се отпусна. Деймиън развърза парцала и го изтегли между треперещите й устни.
— Не се страхувай — каза той достатъчно високо, че да го чуе Селесте. — Няма да те нараня.
Наведе се, целуна я и плъзна езика си по нежните й устни. Той усети познатия вкус и едва сдържа порива си. Мушна езика си в устата й и докосна влажните й ъгълчета. Тя отвърна на целувката му и мекото й езиче го погали, сякаш говореше без думи.
Ръцете му се спуснаха към раменете й, а влажните му топли устни — но шията й.
— Вярвай ми — повтори той, убеден, че това очакваше от него надзирателката им. Обхвана едната й гръд, стисна я леко и погали малките розови зърна, така че те набъбнаха.
Алекса изохка, но после мерна Селесте и руменина изби по бузите й.
— Искаш ли Мадам да си тръгне? — попита я той и тя кимна.
— Скоро, гълъбче — обеща Селесте. — Скоро ще е само твой.
Деймиън тихичко я изруга. Той сведе глава и започна да смуче прекрасните гърди на жена си, като езикът му размазваше ружа и усещаше леко сладникавия му възбуждащ вкус. Въпреки усилията му да се овладее, той почувства набъбващата си мъжественост.
Протегна се и развърза коприненото въже около китката й. Целуна гърдите й и леко подръпна зърната й. Алекса изстена и зарови пръсти в косата му. Сладката й плът го накара да забрави къде се намират, както и за присъствието на французойката в стаята. Той развърза и втория възел и тя обви ръце около врата му. Целуна я още по-дълбоко и езикът му потъна в сладката й като мед уста.
— Господи, колко си сладка — прошепна Деймиън, като потисна поредния си порив и се ядоса, че бе толкова слаб.
Алекса понечи да каже нещо, но той я прекъсна с една дълга, влажна целувка, която замая главите и на двамата. Боже, как я желаеше. Тя бе жива и му принадлежеше. В този миг се нуждаеше от нея повече от всякога.
Ръцете му се плъзнаха надолу към плоския й корем и пръстите му се заровиха в червеникавите къдрици между краката й. Тя се вкопчи в него и изстена сладострастно. Пое си въздух и краката й опънаха въжетата.
Той се спря, уплашен от това, което щеше да направи и прокле собственото си неблагоразумие.
Деймиън извърна пронизващия си поглед към Селесте.
— Ще ни оставите ли сега, мадам, или ще карате дамата да се мъчи заради вашите перверзии?
Селесте стана от стола. Тя бе вбесена и той се приготви да я убие, като се надяваше да не извика преди това пазача си. Тогава тя видя сълзите по бузите на Алекса.
— Прав сте, мосю — рече тя с въздишка. — Вината е моя. Момичето няма опит. Има време, ще се научи, разбира се?
Деймиън се усмихна.
— Вие сте мъдра жена, мадам Дюмен. Можете да сте спокойна, че вашата хубава англичанка е в добри ръце.
Селесте му се усмихна и тръгна към вратата.
— Забавлявай се, котенце — рече тя и излезе.
Деймиън се обърна към Алекса. С бързи и уверени движения развърза въжетата около глезените й, освободи краката й и я прегърна.
— Алекса… мислех, че си мъртва.
— Деймиън — тя се притисна в него. Плачеше на рамото му и го стискаше, сякаш се страхуваше да не избяга.
— Всичко е наред, скъпа моя. Никой повече няма да те нарани.
Той я задържа още миг в ръцете си, целуна бузата й, приглади косата й и стана да вземе плаща си. Върна се при леглото и я уви в него.
— Как ще се измъкнем оттук? Мадам е заковала прозорците.
Той прекоси стаята и дръпна една от окъсаните завеси. Тесните прозорци бяха заключени отвън и заковани с дъски. Сега дъските висяха на единия си край и Клод-Луи ги чакаше на малкия балкон.
— Трябва да побързаме — рече той. — Всеки момент може да забележат каретата.
Деймиън кимна, благодарен, че умният му приятел бе открил стаята им. Той се върна до леглото, вдигна Алекса на ръце й я отнесе до прозореца. След като я подаде на Клод-Луи, той се прехвърли през балкона и скочи на улицата.
— Давай, щом си готов.
Преди Алекса да осъзнае какво става, тя политна напред и примряла от страх, се озова в силните обятия на мъжа си.