Деймиън я въведе и в същия миг зад една завеса се показа пъргава, съсухрена женица. Ателието имаше богато украсен висок таван, масите бяха отрупани с платове, а във въздуха се носеше тръпчивият аромат на текстилна боя. Няколко жени бъбреха на щанда, а една от тях се възхищаваше на чифт сатенени пантофки.
— Мосю Фелън, колко се радвам да ви видя.
Пред високата и едра фигура на Деймиън крехката госпожа изглеждаше още по-дребна.
— Аз също, мадам Обри.
— Я да видим кого сте ми довели този път. — Влажните й старчески очи премериха Алекса от главата до петите. — Надминали сте себе си, мосю. — Тя се усмихна и пожълтелите й зъби се показаха. — Винаги сте подбирали красавици, но тази…
— Тази е моя съпруга — прекъсна я Деймиън без нотка на раздразнение. Стана ясно, че разговорът за любовниците му трябваше да бъде прекратен, но вече беше късно.
— Репутацията ти не отслабва — жегна го Алекса, когато госпожата ги остави насаме и се върна в задната част на магазина. — Но защо ли се изненадвам! Беше развратник в Лондон, защо да не си и тук?
— Алекса!
— Е, поне обличаш добре женичките си. И то с кървавите пари от шпионажа.
— Патриотичните ми стремежи изобщо не те засягат — отсече той. — А що се отнася до другото, задоволи се с това, че си единствената жена, която може да сподели леглото ми. — Деймиън вдигна очи и видя, че шивачката ги наблюдаваше. — Положение, което няма да се промени, докато ми доставяш удоволствие.
— Ще направя всичко по силите ми, за да не ти го доставя!
Хитра усмивка се появи на устните му. Отговорът му прозвуча спокойно.
— Факт е скъпа, че го правиш — той се наведе и целуна ръка й.
Алекса гледаше недоумяваща. Сърцето й биеше издайнически. Мили Боже, как успяваше, и то само с няколко нежни думи? Но какви думи! В този миг той сякаш свали маската си и й показа истинската си същност.
— Хайде — подкани я Деймиън, — мадам Обри е нетърпелива.
Алекса се остави да я въведе в един малък салон, където няколко жени й помогнаха да се съблече. Само една прозрачна туника покриваше тялото й. Тя стъпи на един нисък кръгъл подиум, а съпругът й се разположи на едно канапе.
— Каква фигура! — изкудкудяка мадам Обри като доволна квачка. Тя хвана туниката отзад и я опъна по тялото на Алекса, като я оглеждаше от различни ъгли. — Усилията ни няма да са напразни. — Тя се усмихна на Деймиън, докато помощничките й обвиваха Алекса със скъпи платове.
Прозрачен муселин, коприна и сатен, тюл, газ, тафта и дантела бяха донесени в стаята. Рокля от смарагдова коприна и злато бе избрана за предстоящия бал. Следващият зашеметяващ тоалет бе съчетание от кремава тафта и аметистов газ, обшит по края с перли. И най-сетне — тъмносиня копринена рокля с бродерии от сребро.
Деймиън настоя тя да си избере няколко шапки и пет-шест чифта дълги и къси ръкавици в различни цветове, също така пелерини и жакети, малко чадърче, наметало от лебедов пух, както и диадема с перли.
Избраха още няколко ежедневни рокли. Докато тя се преобличаше, той я наблюдаваше. Изразът му оставаше непроницаем, но копнежът блестеше в сините му очи, които сякаш изпиваха полуголото й тяло. В погледа му се четеше такова желание, че тя усети трепване в слабините. Това събуди нейната жажда, зърната й набъбнаха и почувства влага между краката си. Алекса неволно си спомни нежните му докосвания и парещите му устни.
Когато приключиха, той се изправи бавно и грациозно. Гладките му мускули се очертаваха под бричовете. Пламналите му очи сякаш я галеха и при вида на изящните му сочни устни тръпки я полазиха.
Той явно бе прочел мислите й, защото този път докосването му не издаваше безразличие, а копнеж. Щом напуснаха магазина и се качиха в каретата, той я притегли в обятията си.
— Знаеш ли колко те искам?
Деймиън я целуна страстно и дълго, така че всичките й скрупули и убеждения изчезнаха за миг.
Алекса се отдаде на удоволствието, обви ръце около врата му, целуна го и се притисна в него.
Обзе я непреодолимо желание, но в този момент съвестта й се обади.
Мили Боже, не бива да допускам това!
Тя напрегна всичките си сили, опря длани в гърдите му и го отблъсна.
— Не мога, — прошепна тя — не мога да го направя.
— Ти ме желаеш. Не можеш да го отречеш.
— Аз желая онзи, за когото се омъжих.
Деймиън грубо изруга и впи предизвикателно очи в нея. Той я отмести настрани с тежка въздишка и прокара пръсти през косата си. И двамата мълчаха. Тя бе изненадана от собствените си чувства. Как можеше да го обича толкова? Как можеше да отвръща на целувките му след всичко, което бе научила за него? След всичките му лъжи и измами. Как можеше още да го желае?