— Ти си най-красивата жена тук — отбеляза той.
— Благодаря, мосю — отвърна тя, но гласът й прозвуча престорено.
— Искам те. Още от първия миг, когато те видях в тази рокля.
Алекса погледна настрани.
— Желание само не е достатъчно. Понякога не можем да имаме онова, което искаме.
— Понякога обаче можем.
Тя го погледна.
— Ти ме желаеш, но аз все още съм твой враг.
— Ти си моя съпруга. Само това има значение. Не можеш ли да забравиш различията ни поне докато сме тук?
Алекса се стегна в прегръдката му.
— Как смееш да ме питаш? Да не мислиш, че ще приема онова, което направи? Че ще се преструвам, че го одобрявам? Че ще те приема в леглото си, а после ще се прибера в Англия и ще продължа да си живея все едно, че нищо не е било?
— Може би има и друг начин — рече тихо Деймиън.
— И какъв по-точно?
— Да се оставиш на грижите ми и да повярваш, че ще оправя нещата.
Тя едва преглътна внезапната болка, която я скова. Боже, как го искаше, никога не го бе желала по-силно. Но всъщност се страхуваше. Той я бе лъгал десетки пъти. Беше лудост да му повярва, но…
— Де да можех да ти кажа. Никога няма да разбереш как само го желая, но…
— Но?
— Но истината е, че не мога.
Деймиън я притисна още по-силно, направо неприлично, като я накара да усети колко възбуден бе той.
— По дяволите, ти си моя жена! — сопна й се той. Тя се опита да се освободи, но той я държеше здраво. — Съжалявам, скъпа, но няма да си тръгнеш — силната му ръка остана на кръста й. — Това би смутило и двама ни. — Той леко отпусна ръката си и я остави да се овладее.
Когато танцът свърши, те се върнаха при Андре Руден.
— Ако мога да разчитам на нашето приятелство, Андре, бих искал да ти поверя за малко Алекса. Трябва да поговоря с полковник Лафон.
— Разбирам — отвърна Андре.
— Извинете ме — рече Деймиън и се поклони.
— Не е лесно да го разберете, нали? — каза Гуден.
— Направо е невъзможно.
— И все пак не ви е безразличен.
— Не.
— Защо е така?
Тя откъсна поглед от високата отдалечаваща се фигура на съпруга си.
— Може би намирам нещо в него, — въздъхна тя — а може би просто си въобразявам.
Андре не отвърна нищо, тъй като към тях се приближи Жул Сен Оуен.
— Мадам Фелън.
Той се усмихна и Алекса забеляза, че очите му имат небесносин оттенък. Изящният му нос, както и трапчинката на брадичката му придаваха очарование.
— Сега, когато съпругът ви е зает, надявам се да ме удостоите с един танц.
„А защо не?“ — помисли си тя. На Деймиън можеше да не му хареса, но не се тревожеше особено за това.
— С удоволствие, мосю.
Отново свиреха валс. Още по-добре — така Деймиън сигурно ще ги види и ще се ядоса. Ако й създадеше някакъв проблем, това щеше да ги раздели за момента.
В края на танцовата площадка Сен Оуен обви ръка около кръста й и я поведе в стъпките на танца. Той бе по-нисък от Деймиън, но добре сложен, с мъжко очарование, и бе почти толкова добър танцьор. И все пак тя не можеше да се отпусне в неговата компания. Той явно го усети, защото наведе глава към нея.
— Отпуснете се, лейди Фелън — прошепна той в ухото й на английски. — Дошъл съм да ви помогна да се върнете у дома.
— Кой… кой сте вие? — попита тя стреснато, като отстъпи крачка назад.
— Говорете на френски — предупреди я той. После отново я завъртя и продължиха да танцуват сякаш нищо не се бе случило.
— Аз съм ваш приятел. Засега това е важното.
— Кой ви изпрати? Защо да ви вярвам?
— Генерал Уилкокс ни извести. Той е шеф на полковник Беуик.
— Беуик е последният, комуто бих се доверила.
— Тук съм от името на Уилкокс.
— Значи сте шпионин?
— Не. Аз съм лоялен французин.
— Тогава защо…
— Не му е сега времето. Ще ви кажа повече, когато се видим. Засега бъдете спокойна, че има хора, които ще ви помогнат.
Танцът свърши и те се върнаха при Андре Гуден. Алекса се чувстваше объркана и смутена от това, което се бе случило. Когато се обърна към Сен Оуен, тя видя, че той бе изчезнал в тълпата. Тя мерна русата му глава да се изплъзва през входа.
— Приятно ли ви бе да танцувате с Жул? — попита я Андре и тя се замисли дали той не бе подразбрал нещо.
— Той е един доста приятен мъж.
— Жул е богат търговец, бивш капитан от флота. Не съм го виждал отдавна. Преди постоянно критикуваше политиката на императора, но явно е загърбил тези помисли.
Значи Андре нямаше никаква представа за плановете на Жул, но и тя също не знаеше какво може да очаква.
— Вие привлякохте вниманието на още дузина млади мъже, така че ако искате да продължите да танцувате…