— Всъщност бих искала да се прибера. — Трябваше да обмисли доста неща след последното развитие на събитията.
— Съпругът ви сигурно ще се съгласи.
Алекса го видя да се приближава към нея. Няколко женски погледа проследиха елегантните движения на стегнатите му хълбоци и дългите му крака. Тя с неохота почувства прилив на ревност.
— Утре сутринта трябва да се срещна с Лафон — рече той и се приближи към нея. — Имаш ли нещо против да си тръгнем по-рано?
— Честно казано, ще бъда доволна.
Той я погледна учудено за момент.
— Тогава ще отида за пелерината ти и ще извикам каретата.
След няколко минути си тръгнаха, като си проправяха път през тълпата. На път за вкъщи Деймиън бе доста мълчалив, но очите му следяха всяко нейно движение. Начинът, по който я докосваше, и премреженият му поглед показваха, че желанието му не е отслабнало. Алекса съзнаваше, че като неин съпруг той имаше право да я притежава, и тя не можеше да го отрече.
Въпреки това той не каза нищо, когато тя изкачи стълбите, остана безмълвен и в коридора, когато съпругата му се прибра в стаята си. С облекчение Алекса затвори вратата и се облегна на нея. После се обърна и видя Мари-Клер.
— Ще ви помогна да се съблечете — каза тъмнокосата жена.
Въпреки че продължаваше да мисли за мъжа, когото остави в коридора, тя бавно се съблече и извади фибите от косата си. Мари-Клер й подаде една дълга бяла нощница, но в този момент откъм вратата долетя глас.
— Можеш да си вървиш, Мари-Клер — рече спокойно Деймиън.
Алекса стискаше здраво нощницата и прикриваше тялото си. Тя изчака мълчаливо жената да си тръгне. Искаше да я помоли да остане, но знаеше кому служеше французойката.
— Какво… искаш? — Думите й пронизаха настъпилата тишина.
Той я обгърна с поглед.
— Много добре знаеш какво искам.
Деймиън тръгна към нея и под дългия му копринен черен халат се показаха мускулестите му крака. На няколко крачки от нея той развърза колана и дрехата му се разтвори. Спря се за момент и халатът се плъзна по раменете му. Беше гол.
Господи! Имало ли е някога по-красив мъж на света?
Тя не можеше да откъсне поглед от стройната му снага и от изящните му силни гърди.
— Аз съм твой съпруг, Алекса — прошепна той и направи още една крачка, но тя само се обърна.
— Недей! Моля те, недей! — Тя пристъпи към голямото легло и се подпря на единия страничен стълбец. После усети как той се доближи до нея, наведе се и целуна тила й.
— Имам нужда от теб, Алекса.
Топли целувки погалиха рамото й и той притисна хълбоците й между бедрата си.
— Не мога — промълви тя, но огънят вече обливаше тялото й. Ръцете му притиснаха корема й и след това обхванаха гърдите й.
— Можеш — рече Деймиън, докато галеше зърната й.
Плоският му корем се притисна още по-силно към бедрата й, а топлият му език се плъзна по гръбнака й. Ръката му погали бедрата й отвътре и се мушна във влагата между тях.
Цялото й тяло потрепери и кръвта забуча в ушите й. Устата й пресъхна, а нозете й се подкосиха.
— Разтвори ги, скъпа.
Пръстът му се плъзна в нея и тя бързо му се подчини. Ръцете й здраво стискаха дървения ствол, главата й се изви назад и косата й падна до бедрата.
Деймиън разтвори срамните й устни, намести се и проникна в нея с все сила.
— Нуждая се от теб — прошепна той и нещо в гласа му й подсказа, че бе искрен.
Той я извърна леко и впи устни в нейните. Ръцете му продължаваха да галят гърдите й и нежно подръпваха зърната им. След това я хвана за хълбоците и я задържа така неподвижна, докато движенията му не я докараха до ръба.
— Кажи го, — промълви той — кажи, че ме искаш.
Алекса се опита да се овладее, прехапа треперещите си устни и се хвана още по-здраво за стълбеца. Той отново проникна с тласък в нея.
— Кажи го — заповяда й Деймиън.
— Искам те, Деймиън. Толкова те искам, че ме боли!
— Мили Боже — изстена той. Устните му се впиха още по-дълбоко в нея.
— Деймиън! — извика тя, когато достигна върха. След това пред очите й притъмня и серия от горещи експлозии я разтърсиха.
Тя не разбра кога той достигна до кулминацията си, не забелязваше, че краката й се бяха подкосили и че всъщност той я крепеше. Цялата се тресеше и изведнъж се уплаши. След това усети нежните му целувки по лицето си. Ръцете му я обгърнаха и тя чу успокоителния му шепот.
— Всичко е наред, мила. Не се плаши.
Но Алекса имаше всички основания да се страхува. Тя го знаеше, но сега истината дойде като гръм от ясно небе. Напрегна силите си и се отскубна от ръцете му, обърна се и го погледна като своя най-голям враг.
— Не трябваше да идваш.
— Алекса…