Буца заседна на гърлото й. Ако не го бе направил само за пари, ако бе просто един предан французин, отдаден на каузата си, може би щеше да му прости. Тя погледна към Сен Оуен и понечи да каже нещо, но някакъв шум откъм вратата ги прекъсна.
— Скоро ще ви се обадя — каза тихо Жул, като се обърна да си върви. Той бе преполовил пътя си до вратата, когато плътният глас на Деймиън прониза тишината.
— Тя е тук, нали?
— Да, случайно се срещнахме. Поговорихме си малко.
— Трябва да ви извикам навън.
— Бих ви отказал, майор Фелън, защото, както виждате, нямате никакви причини да се тревожите.
Алекса излезе от сянката.
— Не обиждайте прекрасната си съпруга с неоснователни обвинения.
Тя бе доволна, че външният й вид бе безупречен — всяка къдрица бе на мястото си, бузите й бяха бледи, ружът, който си бе сложила горе в стаята им, все още личеше, а устните й бяха непокътнати, както ги бе видял за последен път съпругът й.
— Почувствах се изморена — намеси се тя — и излязох да се поразходя далеч от навалицата. Мосю Сен Оуен дойде да потърси нещо за четене.
Тя самата остана изненадана, когато той показа едно червено томче.
— „Опасни връзки“ — рече той. — Уверявам ви, приятелю, че това бе единственото изкушение, което търсех.
Деймиън се поклони учтиво.
— Моите извинения. И на двама ви.
Той изчака Сен Оуен да излезе и затвори вратата. Превъртя ключа и той изскърца в тишината. Алекса навлажни устните си. Той се приближи към нея с онази гъвкава походка на пантера, която издаваше страшните му намерения.
— Очевидно той дори не те е докоснал. Остава обаче въпросът дали не си го искала?
Алекса поклати уплашено глава.
— Не — каза тя, — не съм го искала.
— А може би си го искала. — Думите му се забиваха в сърцето й като куршуми и тя разбра, че Деймиън бе вбесен. — Може би си желала да те докосне мъж, а? Както някога желаеше аз да те докосвам?
— Деймиън, моля те…
— Може би това си искала — той сграбчи лицето й между дланите си и килна главата й назад. После я целуна диво, необуздано, грубо като наказание.
Под тази разяреност обаче се криеше нещо по-силно. Той плъзна езика си в устата й все така грубо и властно, но ръцете му трепереха. Копнежът в очите му и тръпките, които разтърсваха силното му тяло, я довършиха.
— Деймиън…
И двамата изпитваха болезнена нужда един от друг. Сърцето й пулсираше като огромна рана. Тя зарови ръце в косата му и зърната й се притиснаха в гърдите му. Искаше да разкъса копчетата на ризата му, да я разтвори и да плъзне ръцете си по мускулестите му гърди. Искаше да усети как я притиска гол върху килима.
Деймиън явно прочете мислите й, защото я тласна назад, повдигна я и гърбът й се залепи за кожените томове. Той сграбчи края на роклята й и вдигна сребристия плат нагоре по бедрата й, а после и туниката й.
Отново я целуна страстно. Устните му мачкаха нейните, а езикът му се въртеше като обезумял.
— Разтвори краката си — заповяда й той.
— Деймиън! О, Господи!
— Хайде, Алекса. Знаеш, че точно това искаш.
Нозете й трепереха и едва я държаха. Тя леко се разкрачи и той коленичи пред нея, като държеше роклята й в ръце. Подпря лакти на стената. Наведе се и целуна бедрата й от вътрешната страна, като оставаше влажна пареща следа по кожата й.
Огнена вълна я обля. Кръвта й забушува, а краката й отмаляха. Зърната й набъбнаха като пролетни пъпки. Той я целуна по срамните устни и я възбуди така силно, както никога не бе предполагала, че е възможно. Деймиън разтвори меките гънки с език и горещо целуна малката пъпка между тях.
Тя изстена, когато езикът му се плъзна в нея, и потрепери, усещайки устните му на това интимно място от тялото й. Чувстваше топлия му език и сякаш огнени нокти разкъсваха плътта й.
— Деймиън — едва промълви тя. — Мили Боже!
Неволно едната й ръка се вкопчи в косата му, а другата се впи в рамото му. Цялото й тяло гореше. Огнени езици сякаш излизаха от слабините й и тя се мяташе лудо, като в адски пламъци.
Алекса извика, когато тялото й се вцепени, и после се изви нагоре по спиралата към върха. Хиляди огнени стрели я пронизаха, тя изви гръб и се отпусна безжизнена.
Когато отвори очи, Деймиън разкопчаваше бричовете си.
— Кажи, че ме искаш.
— Искам те — рече тя без колебание.
Той отново я облада. Захапа устата й и я целуна. Една дълбока, разтърсваща целувка, която за миг разпали желанието й и я запрати към бездната на удоволствието. Алекса притисна ръце в гърдите му и усети потрепването на мускулите му, невероятната му сила.
Тя отново изпадна в екстаз. Почувства се като цвете, отнесено от невидими ветрове, а после разпръснато на хиляди листенца по пясъка. Деймиън я последва към върха. Той склони за миг глава на рамото й, отпусна роклята й и тя се плъзна надолу по треперещите й крака.