Всички погледи се насочиха към екрана, на който се появи жълта тухлена къща. Беше снимана от улицата и се виждаше голям преден двор с триметров жив плет, който го заобикаляше отстрани. Почти напълно скрита зад декоративната растителност, предната веранда обхващаше цялата фасада на къщата. От тротоара започваше асфалтирана алея, която пресичаше моравата и стигаше до стъпалата на верандата. Докато се готвех за процеса, няколко пъти бях разглеждал снимките, но сега за пръв път забелязах, че в средата на алеята, по цялата й дължина, минава пукнатина. Изглеждаше някак уместно, като се имаше предвид случилото се в този дом.
— Да, това беше нашата къща.
— Разкажете ни какво се случи в предния двор, Сара.
— Ами решихме да поиграем на криеница, докато чакаме родителите си. Аз жумях първа и намерих Мелиса зад онзи храст отдясно на верандата.
Тя посочи към снимката на екрана. Сетих се, че сме забравили да й дадем лазерната показалка, която бяхме приготвили за нейните показания. Бързо отворих куфарчето на Маги, извадих я и й я занесох. С разрешението на съдията тя е даде на свидетелката.
— Добре, Сара, бихте ли ни посочили с показалката?
Глисън очерта с червената лазерна точка кръг около гъст храст в северния ъгъл на верандата.
— Значи тя се е скрила там и вие сте я намерили, нали така?
— Да, и после, когато беше неин ред да жуми, реших да се скрия на същото място, защото се съмнявах, че ще ме търси първо там. Когато свърши да брои, тя слезе по стъпалата и застана в средата на двора.
— Виждахте ли я от мястото, където се криехте?
— Да, виждах я през храста. Тя се въртеше в полукръг и ме търсеше.
— Какво се случи после?
— Първо чух да минава камион и…
— Позволете да ви прекъсна, Сара. Казвате, че сте чули камион. Не го ли видяхте?
— Не, не се виждаше от мястото, където се криех.
— Откъде разбрахте, че е камион?
— Беше много шумен и тежък. Усещах вибрациите като слабо земетресение.
— Добре, какво се случи, след като чухте камиона?
— Изведнъж видях мъж в двора… отиде право при сестра ми и я хвана през кръста.
Глисън сведе очи и стисна длани на масата пред себе си.
— Познавахте ли този мъж, Сара?
— Не, не го познавах.
— Бяхте ли го виждали дотогава?
— Не.
— Той каза ли нещо?
— Да, чух го да казва: „Трябва да дойдеш с мен“. И сестра ми каза… каза… „Сигурен ли сте?“ И толкова. Мисля, че той отговори нещо, но не го чух. И я отведе. На улицата.
— Вие продължихте ли да се криете?
— Да, не можех… кой знае защо, не можех да помръдна. Не можех да извикам за помощ, нищо не можех да направя. Бях много уплашена.
Настъпи един от ония тържествени моменти в залата, когато цареше абсолютна тишина, освен гласовете на прокурора и свидетеля.
— Видяхте ли или чухте ли нещо друго, Сара?
— Чух да се затваря врата и после камионът потегли.
По лицето на Сара Глисън се стичаха сълзи. Реших, че сигурно ги е забелязал и приставът, защото извади кутия с книжни кърпички от чекмеджето на бюрото си и пресече залата с тях. Но вместо да ги занесе на Сара, той ги даде на една заседателна, номер две, която също плачеше. Това ме устройваше. Исках сълзите да останат на лицето на свидетелката.
— Сара, колко време мина, преди да излезете иззад храста и да кажете на родителите си, че сестра ви е отвлечена?
— Мисля, че изтече по-малко от минута, но вече беше късно. Нея я нямаше.
Тишината, която настъпи след тези думи, бе като оная празнота, в която може да изчезне цял живот. Завинаги.
През следващия половин час Маги преведе Глисън през спомените й за последвалите събития. За отчаяното обаждане на втория й баща в полицията, за разпита на детективите и после за тримата мъже, които видяла от прозореца на спалнята си и сред които разпознала Джейсън Джесъп, човека, отвлякъл сестра й.
Тук бившата ми жена трябваше много да внимава. Бяхме използвали показания на свидетели от първия процес. Ройс също разполагаше с протоколите и не се съмнявах, че неговата помощничка, която седеше от другата страна на Джесъп, сравнява всичко, което говореше Сара Глисън, с показанията, дадени навремето. Ако Глисън променеше дори и един нюанс от разказа си, Ройс щеше да й се нахвърли при кръстосания разпит и да използва противоречието, за да изкара, че тя лъже.
Показанията изглеждаха искрени и нерепетирани, което говореше за отличната подготовка на двете жени. Маги гладко и ефикасно водеше своята свидетелка към съдбовния момент, когато Сара отново трябваше да потвърди, че похитителят е Джесъп.
— Изпитвахте ли някакви съмнения, когато през хиляда деветстотин осемдесет и шеста година сте разпознали в Джейсън Джесъп мъжа, отвлякъл сестра ви?