— Извинявам се, Сара. Исках да кажа „вторият ви баща“. Знаете ли дали е еякулирал по време на тези си действия с вас?
— Да, и една част попадна върху роклята ми.
Макфърсън направи справка с бележките си и прелисти няколко страници от жълтия си бележник. Искаше да подчертае последния отговор с колкото може по-дълга пауза.
— Сара, кой переше във вашия дом?
— Идваше една жена, казваше се Аби.
— След Свети Валентин оставихте ли роклята си за пране?
— Не.
— Защо?
— Защото ме беше страх, че Аби ще го види и ще узнае какво се е случило. Мислех, че може да каже на майка ми или да се обади в полицията.
— Защо не искахте Аби да го направи, Сара?
— Аз… майка ми беше щастлива и не исках да разбия живота й.
— Тогава какво направихте с роклята онази вечер?
— Почистих петното и я закачих в гардероба си. Не знаех, че сестра ми ще я облече.
— И когато след два дни е поискала да й я дадете, вие какво казахте?
— Когато я видях, вече я беше облякла. Казах й, че искам аз да я нося, но тя отговори, че било късно, защото не била в списъка с мои дрехи, които не искам да си разменям с нея.
— Петното забелязваше ли се?
— Не, погледнах и понеже беше долу до ръба, не видях нищо.
Макфърсън направи нова пауза. Бош знаеше, че е изчерпала всички въпроси от тази насока на разпита. Беше обяснила достатъчно ясно присъствието на ДНК материала, заради който всички се намираха в тази съдебна зала. Сега трябваше да отведе Сара още по-нататък в нейното мрачно пътуване. Защото иначе Ройс непременно щеше да го направи.
— Сара, връзката ви с втория ви баща промени ли се след смъртта на сестра ви?
— Да.
— Как?
— Той повече никога не ме докосна.
— Знаете ли защо? Разговаряли ли сте с него за това?
— Не знам защо. Никога не съм разговаряла с него за това. Просто не се случи повече и той се опитваше да се държи така, сякаш е нямало нищо.
— Но всичко това… вторият ви баща, смъртта на сестра ви… е взело своето, нали?
— Да.
— В какво отношение, Сара?
— Хм, ами започнах да взимам наркотици и пак избягах. Всъщност бягах много пъти. Сексът не ме интересуваше. Той беше нещо, чрез което получавах каквото ми трябва.
— Арестували ли са ви?
— Да, много пъти.
— За какво?
— Главно за наркотици. Веднъж ме арестуваха и за предлагане на сексуални услуги на полицай под прикритие. И за кражба.
— Арестувана сте шест пъти като непълнолетна и още пет пъти като пълнолетна, нали така?
— Не съм ги броила.
— Какви наркотици взимахте?
— Главно метамфетамин. Но ако ми попаднеше друго, обикновено взимах и него. Такава бях тогава.
— Лекували ли сте се при психотерапевт и в рехабилитационно заведение?
— Много пъти. Отначало безуспешно, после се получи. Излекувах се.
— Кога?
— Преди около седем години. Когато бях на трийсет.
— И от седем години не сте взимали нищо, така ли?
— Да, абсолютно нищо. Сега имам друг живот.
— Искам да покажа веществено доказателство на обвинението номер тринайсет, формуляр за постъпване и преглед в лосанджелиския частен рехабилитационен център „Боровете“. Спомняте ли си кога сте били в него?
— Да, майка ми ме прати там, когато бях на шестнайсет.
— Тогава ли започнаха проблемите ви?
— Да.
Макфърсън раздаде екземпляри от формуляра на съдията, секретарката и защитата.
— Добре, Сара, искам да привлека вниманието ви към абзаца, който съм подчертала с жълто в частта за прегледа. Бихте ли го прочели на глас на съдебните заседатели?
— „Кандидатката съобщава за ПТС вследствие на убийството на по-малката й сестра преди три години. Страда от угризения, свързани с убийството, и проявява поведение, типично за сексуално насилие. Препоръчва се пълен психически и физически преглед.“
— Благодаря, Сара. Знаете ли какво означава ПТС?
— Посттравматичен стрес.
— Подложихте ли се на препоръчания преглед в „Боровете“?
— Да.
— Разговаряхте ли за сексуалното насилие от страна на втория ви баща?
— Не, защото излъгах.
— Защо?
— Вече бях правила секс с други мъже, затова изобщо не споменах за втория ми баща.
— Преди да разкриете това, което днес разказахте в съда, разговаряли ли сте с някого за втория си баща и за това, че е правил секс с вас?
— Само с вас и детектив Бош. С никого другиго.
— Омъжвали ли сте се?
— Да.
— Повече от веднъж ли?
— Да.
— И не сте разказвали за това дори на съпрузите си?