Накрая Ройс завърши, подготвяйки почвата за следващия си свидетел.
— Да се върнем на рехабилитационния център в Северен Холивуд. Прекарали сте там пет месеца през хиляда деветстотин деветдесет и девета година, нали?
— Не помня точно кога и за колко време. Вие очевидно имате тази информация.
— Но си спомняте, че там сте се запознали с друг пациент, на име Едуард Роуман, известен като Еди, вярно ли е?
— Да.
— Добре ли го опознахте?
— Да.
— Как се запознахте?
— Ходехме заедно на групова терапия.
— Как бихте определили връзката си с Еди Роуман по онова време?
— Ами на груповата терапия разбрахме, че имаме общи познати и харесваме да вършим едни и същи неща — с други думи, да взимаме наркотици. Затова започнахме да се движим заедно и продължихме, след като ни освободиха.
— Връзката ви романтична ли беше?
Глисън мрачно се изсмя.
— Каква романтика може да има между двама наркомани? Струва ми се, че точният термин е „помагачи“. Живеейки заедно, се улеснявахме един друг. Обаче не бих използвала думата „романтика“. От време на време правехме секс — когато той беше в състояние. Но нямаше никаква романтика, господин Ройс.
— Но по някое време не сте ли смятали, че сте женени?
— Еди устрои нещо на плажа с един човек, който твърдеше, че бил свещеник. Само че не беше наистина. Не беше законно.
— Но по онова време сте смятали, че е законно, нали?
— Да.
— Значи сте била влюбена в него?
— Не, не съм била влюбена в него. Просто си мислех, че може да ме закриля.
— Значи сте се оженили, или поне сте си мислели, те сте женени. Заедно ли живеехте?
— Да.
— Къде?
— В различни мотели в Долината.
— Вероятно сте споделяли с Еди, докато сте били заедно, прав ли съм?
— Някои неща.
— Споделяли ли сте с него за убийството на сестра ви?
— Сигурно, не го пазех в тайна. Трябва да съм говорила за това по време на груповата терапия в Северен Холивуд и той беше там.
— Някога казвали ли сте му, че вторият ви баща е убил сестра ви?
— Не, защото това не е вярно.
— Значи, ако Еди Роуман дойде в тази зала и свидетелства, че сте му го казали, той ще излъже.
— Да.
— Но вие вчера и днес свидетелствахте, че сте лъгали психиатри и полицаи. Крали сте и през живота си сте извършили много престъпления. Обаче тук не лъжете. На това ли трябва да вярваме?
— Не лъжа. Вие говорите за период от живота ми, през който извърших тези неща. Не го отричам. Бях отрепка, разбирате ли? Обаче вече го преживях и съм чиста от много време. Сега не лъжа.
— Добре, госпожо Глисън, нямам повече въпроси.
Когато Ройс се върна на мястото си, с Маги доближихме глави и тя прошепна:
— Тя се държа много добре. Мисля, че трябва да го оставим така. Само ще акцентирам върху някои неща.
— Звучи добре.
— Госпожо Макфърсън? — подкани я съдията.
Маги се изправи.
— Да, ваша светлост. Само няколко въпроса.
После отиде при катедрата с верния си бележник. Прескочи встъплението и премина направо на нещата, които искаше да изтъкне.
— Сара, относно този Еди Роуман и фалшивия брак — чия беше идеята да се ожените?
— Еди ми предложи да се оженим. Каза, че сме щели да работим в екип и да си поделяме всичко, щял да ме закриля и никога нямало бъдем принудени да свидетелстваме един срещу друг, ако ни арестуват.
— А какво означаваше да работите в екип при тези обстоятелства?
— Ами… той искаше да продавам тялото си, за да имаме пари за наркотици и за стая в мотел.
— И вие направихте ли го?
— За кратко. После ме арестуваха.
— Еди освободи ли ви под гаранция?
— Не.
— Дойде ли в съда?
— Не.
— Досието ви показва, че сте се признали за виновна за проституция и са ви осъдили на вече излежаното в ареста време, вярно ли е?
— Да.
— За колко време става въпрос?
— Мисля, че бяха тринайсет дни.
— Еди чакаше ли ви, когато ви пуснаха от затвора?
— Не.
— Виждали ли сте го оттогава?
— Не, никога.
Маги се консултира с бележките си, прелисти няколко страници и намери каквото търсеше.
— Добре, Сара, по време на показанията си днес вие няколко пъти отговорихте на господин Ройс, че не помните конкретни дати и събития от периода, през който сте били наркозависима. Правилно ли се изразих?
— Да, това е вярно.
— През всички тези години на злоупотреба с наркотици, психиатрично лечение и излежаване на присъди някога забравяли ли сте за случилото се със сестра ви Мелиса?