— Не, никога. Мислех за това всеки ден. И досега продължавам да мисля.
— Някога забравяли ли сте човека, който е пресякъл предния ви двор и е отвлякъл сестра ви, докато вие сте гледали от храстите?
— Не, никога. Мислех за него всеки ден и досега продължавам да мисля.
— Някога изпитвали ли сте съмнения относно човека, в когото сте разпознали похитителя на сестра ви?
— Не.
Маги се обърна и подчертано погледна Джесъп, който се беше навел над някакъв бележник и си водеше навярно безсмислени записки. Очите й останаха вперени в него. Тя чакаше. И точно когато обвиняемият вдигна глава, за да види какво е прекъснало показанията, Маги зададе последния си въпрос.
— Абсолютно никакво съмнение ли, Сара?
— Абсолютно никакво.
— Благодаря. Нямам повече въпроси.
38.
След свидетелските показания на Сара Глисън съдията обяви почивка. Бош изчака на мястото си до парапета, докато Ройс и Джесъп станат и се насочат към изхода. После се изправи и отиде да посрещне свидетелката. На минаване покрай Джесъп силно го шляпна по ръката.
— Май гримът ти се е разтекъл, Джейсън.
Каза го с усмивка и отмина.
Обвиняемият спря, обърна се и тъкмо се канеше да отговори на подигравката, когато Ройс го дръпна за другата ръка и го помъкна със себе си.
Бош се насочи към Глисън. След часовете, прекарани на свидетелската скамейка в два последователни дни, тя изглеждаше емоционално и физически изтощена. Като че ли имаше нужда от помощ дори само за да стане от мястото си.
— Страхотно се справи, Сара — похвали я той.
— Благодаря. Не знам дали някой ми повярва.
— Всички ти повярваха, Сара. Всички ти повярваха.
Поведе я към масата на обвинението, където Холър и Макфърсън оценяваха по аналогичен начин показанията й. Прокурорката стана и я прегърна.
— Ти се изправи срещу Джесъп от името на сестра си — каза тя. — Можеш да се гордееш с това до края на живота си.
Глисън изведнъж избухна в сълзи и скри очите си с длани. Макфърсън отново я притегли към себе си.
— Знам, знам. Държа се мъжки до края. Сега вече можеш да си поплачеш.
Бош отиде при ложата на съдебните заседатели, взе кутията с книжни кърпички и я занесе на Глисън. Тя си избърса очите.
— Ти почти приключи — обърна се към нея Холър. — Повече няма да даваш показания. Искаме само да останеш в залата и да наблюдаваш процеса. Искаме да седиш на първия ред, когато свидетелства Еди Роуман. Следобед ще те качим на самолета.
— Добре, но защо?
— Защото той ще лъже за теб. И ако го направи, ще трябва да лъже в лицето ти.
— Мисля, че това няма да е проблем за него. Никога не е било.
— Е, тогава заседателите ще видят твоята реакция. Й неговата. И не се бой, подготвили сме нещо, от което на Еди ще му припари.
След тези думи Холър погледна Бош.
— Готов ли си?
— Само ми дай знак.
— Може ли да попитам нещо? — обади се Глисън.
— Естествено — отвърна Мики.
— Ами ако не искам днес да се кача на самолета? Ами ако искам да остана тук за присъдата? Заради сестра ми.
— Разбира се, Сара — усмихна се Маги. — Можеш да останеш докогато пожелаеш.
Бош стоеше в коридора пред залата с телефон в ръка и бавно пишеше с един пръст съобщение на дъщеря си. Заниманията му бяха прекъснати, когато самият той получи съобщение. Беше от Холър. Само една дума.
ХАЙДЕ
Той прибра телефона и се насочи към стаята за свидетелите. Соня Рейес се беше отпуснала на един стол с наведена глава. На масата пред нея имаше две празни чаши от кафе.
— Хайде, Соня, време е да ставаш. Сега ще свършим работата. Добре ли си? Готова ли си?
Тя го погледна с уморени очи.
— Прекалено много въпроси, пооолицай.
— Добре, ще се задоволя с един. Как се чувстваш?
— Горе-долу както изглеждам. Имаш ли още от онова, дето ми го дадоха в клиниката?
— Толкова беше. Обаче веднага щом свършим, ще пратя някого да те закара обратно там.
— Както кажеш, пооолицай. Май не съм ставала толкоз рано, откак бях за последно в окръжния пандиз.
— Да бе, не е чак толкова рано. Да вървим.
Той й помогна да се изправи и двамата се насочиха към Отдел 112. Рейес щеше да влезе в ролята на така наречената „няма свидетелка“. Нямаше да даде показания на процеса. Не беше в състояние да го направи. Но докато я водеше по пътеката и я настаняваше на първия ред, Бош щеше да се погрижи Едуард Роуман да я забележи. Надяваха се, че тя ще наруши равновесието му и може би дори ще го накара да се откаже от играта си. Залагаха на факта, че той не знае правилата за представяне на доказателствен материал и следователно не разбира, че нейната поява в галерията не й позволява да свидетелства на процеса и да изобличи лъжите му.