Глисън кимна. Започваше да разбира.
— Мислите ли, че господин Ройс наистина го е подучил какво да каже и че е щял да му плати за лъжите?
— Разбира се — потвърди Маги.
— Не знам — побързах да отговоря аз. — Отдавна познавам Клайв. Според мен той не действа така.
— Какво?! — удиви се бившата ми жена. — Да не смяташ, че Еди Роуман сам си е измислил всичко?
— Не, но Роуман е разговарял със следователката, преди да се срещне с Клайв.
— Приемливо предположение. Ти просто си великодушен, Холър. Не му викат напразно Хитрия Клайв.
Сара явно усети, че ни е тласнала към спорна зона, съществувала много преди процеса, и се опита да насочи вниманието ни към друго.
— Наистина ли смятате, че е свършило? — попита тя.
За момент се замислих, после кимнах.
— Ако бях на мястото на Хитрия Клайв, щях да гледам кое е най-добре за клиента ми и нямаше да чакам да се стигне до присъда. Щях да се приготвя за споразумение. Той даже може да ми позвъни по време на обяда.
Извадих телефона си и го оставих на масата, сякаш готовността ми да отговоря на обаждането на Ройс щеше да го реализира. Точно в този момент се появи Бош и зае мястото до Маги. Вдигнах чашата вода.
— Наздраве, Хари. Много ловък ход. Мисля, че къщичката от карти на Джесъп се срутва.
Детективът взе една водна чаша и се чукна с мен.
— Знаеш ли, Ройс имаше право — отвърна той. — Това наистина беше гангстерски ход. Навремето го видях в един от филмите за „Кръстника“.
После вдигна чашата към жените.
— Тъй или иначе — наздраве. Вие двете сте истинските звезди. Страхотна работа, и вчера, и днес.
Всички се чукнахме, но Глисън се поколеба.
— Какво има, Сара? — попитах. — Само не ми казвай, че те е страх от дрънченето на стъкло.
Усмихнах се, горд от чувството си за хумор.
— Нищо — каза тя. — Май е на нещастие да се чукаш с вода.
— Е, сега ще е нужно нещо повече от нещастие, за да се променят нещата — бързо реагирах аз.
Бош смени темата.
— Какво ще стане сега?
— Тъкмо разправях на Сара, че според мен няма да опре до съдебните заседатели. Клайв сигурно обмисля споразумение. Всъщност не им остава друг избор.
Хари стана сериозен.
— Знам, че става дума за пари и вашият шеф сигурно смята това за най-важно, но този тип трябва да се върне в затвора.
— Абсолютно — съгласи се Маги.
— Разбира се — присъединих се и аз. — И след всичко, което се случи тази сутрин, Джесъп трябва да приеме каквото му предлагаме, иначе…
Телефонът ми започна да звъни. На дисплея пишеше „Непознат номер“.
— За вълка говорим… — рече Маги.
Погледнах Сара.
— В края на краищата довечера все пак може да се качиш на самолета за вкъщи.
Отворих мобилния и си казах името.
— Мики, обажда се окръжен прокурор Уилямс. Как си?
Поклатих глава към другите. Не беше Ройс.
— Добре съм, Гейб. Ти как си?
Фамилиарното ми обръщение явно не го смути.
— Чувам хубави неща от съда тази сутрин.
Думите му потвърдиха нещо, което бях подозирал още от началото. Въпреки че нито веднъж не се беше появил в съдебната зала, Уилямс имаше свой човек в галерията.
— Ами надявам се. Сигурно следобед окончателно ще разберем накъде отива работата.
— Мислиш ли за споразумение?
— Още не. Не съм разговарял с адвоката, но може скоро да започнат преговори. В момента навярно го обсъжда с клиента си. Аз определено щях да го направя, ако бях на негово място.
— Е, дръж ме в течение, преди да подпишеш каквото и да е.
Замълчах, сякаш преценявах казаното. Видях, че Бош пъха ръка в сакото си и вади телефона си.
— Знаеш ли какво, Гейб, като независим обвинител, предпочитам да си остана независим. Ще те информирам за евентуалното споразумение, ако и когато го сключа.
— Искам да участвам в тези преговори — настоя Уилямс.
Видях, че Бош става мрачен. Инстинктивно разбрах, че е време да прекъсна разговора.
— Пак ще го обсъдим, господин окръжен прокурор. Някой ми звъни, може да е Клайв Ройс.