— Готов ли си?
— Напълно.
Райт пусна микрофона и даде заповед на групите.
— Добре, да му дадем шанс — каза той. — Трети, мегафонът включен ли е?
— Мегафонът е включен. Три, две… едно.
Райт заговори, опитвайки се да убеди човека, сврял се в тъмната стаичка на сто метра оттам, да се предаде.
— Джейсън Джесъп. Говори лейтенант Стивън Райт от Лосанджелиското полицейско управление. Вие сте обграден отвсякъде. Излезте с ръце зад главата, с преплетени пръсти. Приближете се към очакващите ви полицаи. Ако не изпълните точно тази заповед, по вас ще бъде открит огън.
Бош притисна към ушите си миниатюрните слушалки и се заслуша. Чуваше приглушените думи на Райт под кея. Нямаше съмнение, че Джесъп също чува заповедта, ако беше долу.
— Имате една минута — завърши лейтенантът.
Той си погледна часовника и двамата зачакаха. След трийсет секунди Райт се обърна към хората си под кея.
— Някакъв резултат?
— Тук Трети. При мен — нищо.
— Четвърти — чисто.
Райт погледна Бош, сякаш искаше да му каже, че се е надявал да не се стига до това.
— Добре, започваме по моя команда. Внимавайте да няма кръстосан огън. Горен екип, ако стреляте, гледайте да сте сигурни по кого…
Нещо на екрана помръдна. Вратата на едно от помещенията рязко се отвори, само че не онази, пред която бяха заели позиции. Камерата светкавично се завъртя наляво и Бош видя Джесъп да се появява от мрака. Той вдигна напред сключените си ръце и зае поза за стрелба.
— Огън! — извика Райт.
Последвалата канонада продължи не повече от десет секунди. Но за това време поне четирима полицаи под кея изпразниха оръжията си. Монотонният грохот беше нарушен от излишния взрив горе. Дотогава Бош вече бе видял Джесъп да пада. Като осъден на смърт пред наказателен взвод, той отначало сякаш се задържа изправен от силата на куршумите, долитащи от много ъгли. После се намеси гравитацията и той се свлече на пясъка.
След няколко секунди мълчание по линията се разнесе гласът на Райт:
— Всички добре ли са? Докладвайте.
Рапортуваха всички полицаи под и на кея.
— Проверете заподозрения.
На екрана Хари видя двама души да се приближават до трупа на Джесъп. Единият провери пулса му, докато другият го държеше на прицел.
— Мъртъв е.
— Приберете оръжието.
— Слушам.
Райт изключи екрана и погледна Бош.
— Това е.
— Да.
— Съжалявам, че не получи отговор на въпросите си.
— И аз.
Двамата закрачиха към кея. Райт си погледна часовника и обяви по радиовръзката, че официалното време на стрелбата е 19,18 часа.
Бош обърна глава наляво — към океана. Слънцето вече беше залязло.
Шеста част
Всичко останало
45.
С Хари Бош седяхме един срещу друг на маса за пикник и наблюдавахме работата на групата за разкопки от моргата. Това беше третият им сондаж — под дървото във Франклин Кениън, където Джейсън Джесъп бе запалил свещ.
Не бях длъжен да присъствам, но исках да съм там. Надявах се да открият нови доказателства за престъпленията на Джейсън Джесъп, като че ли това щеше да ми помогне да приема по-лесно случилото се.
Само че засега и трите сондажа не даваха резултат. Групата напредваше бавно — копаеха на пластове от по два сантиметра, като пресяваха и анализираха цялата изкопана пръст. Бяхме там вече цяла сутрин и след угасването на надеждите ми с леден цинизъм размишлявах какво е правил Джесъп през нощите, когато са го следили.
От дървото до два кола, забити извън зоната на търсене, беше опънато бяло брезентово платнище, което предпазваше копаещите от слънцето и от медийните хеликоптери над парка. Вероятно някой беше издал информацията.
На масата пред Бош лежеше купчината папки с делата за изчезнали хора. В тях бяха данните и описанията на изчезналите момичета, в случай че бъдат открити човешки останки. Аз бях дошъл въоръжен само със сутрешния вестник и сега повторно прочетох първата страница на „Таймс“ — репортаж за събитията от предишния ден, придружен от цветна снимка на двама полицаи от ЗСР, насочили оръжията си към отворения капак на кея в Санта Моника. Имаше и странична колона за самото звено, озаглавена „Поредната операция, поредната стрелба — кървавата история на ЗСР“.
Глождеха ме подозрения, че тоя случай ще има последици. Досега медиите не бяха надушили, че в ЗСР са знаели за оръжието на Джесъп. Когато се разчуеше — а бях убеден, че истината ще излезе наяве, — несъмнено щеше да се развихри ураган от полемики, нови разследвания и проверки на полицейски комисии. Най-важният въпрос беше: щом е било ясно, че тоя човек най-вероятно е имал оръжие, защо е бил оставен на свобода?