— Журналистическото разследване дискредитирало Търнър. В материала пише, че използвал външен частен детектив, който събирал информация за престъпления и му я съобщавал. Както може би си спомняте, това промени правилата за използване на сведения, дошли до нас от затвора.
— Само че недостатъчно — заяви Холър. — Не се стигна до пълна забрана на използването на затворнически доносници, а трябваше.
— Може ли просто да се съсредоточим върху нашия случай? — На Макфърсън явно й беше омръзнало Холър постоянно да си дава мнението.
— Естествено — отвърна той. — Да се съсредоточим.
— Добре, та когато „Таймс“ разкрил всичко това, Джесъп отдавна бил осъден и лежал в „Сан Куентин“. Разбира се, той подал жалба, в която обвинявал полицията и прокуратурата в неправомерни действия. Това не довело до нищо — всички апелативни инстанции заключили, че макар използването на Търнър за свидетел да било огромна грешка, неговото въздействие върху съдебните заседатели нямало такава тежест, че да промени решението им. Останалите доказателства били повече от достатъчни.
— И толкова, просто ей така са стигнали до такова заключение! — възмути се Холър.
— Интересен факт е, че една година след разобличаването му в „Таймс“ Феликс Търнър бил намерен убит в Западен Холивуд — добави Макфърсън. — Извършителят така и не бил разкрит.
— Заслужил си го е, ако питате мен — обади се Холър.
Това изказване доведе до прекъсване на дискусията. Бош го използва, за да насочи разговора отново към доказателствата и да зададе някои въпроси, които му бяха хрумнали.
— Космите още ли са налични?
На Макфърсън й трябваше известно време, за да се върне от Търнър към доказателствения материал.
— Да, при нас са. Делото е отпреди двайсет и четири години, но винаги подлежи на обжалване. И тъкмо в това Джесъп всъщност ни е направил услуга със своето адвокатстване от затвора. Постоянно подавал молби и жалби. Ето защо и доказателственият материал от процеса не е унищожен. Естествено това накрая му позволило да направи ДНК анализ на отрязаната от роклята проба, но все още пазим всички доказателства от процеса и ще можем да ги използваме. Джесъп още от първия ден твърдял, че космите на седалката са подхвърлени от полицията.
— Съмнявам се, че на новия процес защитата му ще е много по-различна, отколкото през осемдесет и шеста и в жалбите му — рече Холър. — Момичето е сбъркало при разпознаването в досъдебната фаза и оттам нататък бързо се е стигнало до присъда. Поради липса на каквито и да било веществени доказателства полицията е подхвърлила косми от жертвата в „паяка“ на Джесъп. Тоя номер не е минал пред съдебните заседатели през осемдесет и шеста, но това е преди Родни Кинг и бунтовете през деветдесет и втора, случая „О. Джей Симпсън“, скандала „Рампарт“ и всички други проблемни случаи, които се стовариха над полицейското управление оттогава. Сега сигурно ще има много силен ефект.
— Тогава какви шансове имаме? — попита Бош.
Преди да отговори, Холър се озърна към Макфърсън.
— Въз основа на това, което знаем засега, мисля, че щях да имам по-голям шанс, ако бях от другата страна на пътеката.
Погледът на Макфърсън стана мрачен.
— Ами тогава може би трябва да се върнеш от другата страна.
Холър поклати глава.
— Не, аз сключих сделка. Може да е лоша, но ще я спазя. Пък и не ми се случва често да съм на страната на силата и справедливостта. Може да свикна с това — даже и при загубена кауза.
Той се усмихна на бившата си жена, но тя не му отвърна със същото.
— Ами сестрата? — попита Бош.
Макфърсън насочи поглед към него.
— Свидетелката ли? Това е вторият ни проблем. Ако е жива, трябва да е на трийсет и седем. Въпросът е как да я открием. Родителите не могат да ни помогнат. Истинският й баща починал, когато била седемгодишна. Майка й се самоубила на гроба на сестра й три години след убийството. А пастрокът се алкохолизирал, получил чернодробна недостатъчност и умрял преди шест години, докато чакал трансплантация. Накарах един от нашите следователи да направи бърза проверка в базата данни и се оказа, че следите на Сара Ланди се губят в Сан Франциско приблизително по времето, когато е починал вторият й баща. Същата година изтекла пробацията й за притежаване на наркотици. Архивът показва, че се е омъжвала и развеждала два пъти и многократно е арестувана за дрога и дребни престъпления. И после, както казах, е изчезнала от радара. Или е умряла, или се е „поправила“. Даже да си е сменила името, все щяха да останат някакви данни, ако я бяха арестували през последните шест години. Обаче няма нищо.