Ройс се усмихна сърдечно и поклати глава.
— Сигурен съм, че това ще зарадва градската управа, но се боя, че трябва да те разочаровам, Мик. Моят клиент категорично няма да се признае за виновен. И няма да промени решението си. Всъщност се надявах, че вече си осъзнал безполезността на този ваш процес и просто ще свалиш обвиненията. Не можеш да спечелиш, Мик. Властите ще трябва да се примирят с това и за съжаление, ти си глупакът, който доброволно ще го поеме отзад.
— Е, тепърва ще видим, нали?
— Естествено.
Изтеглих средното чекмедже и извадих зелена пластмасова кутия с компютърен диск. Плъзнах го по бюрото към него.
— Не очаквах да дойдеш лично, Клайв. Мислех, че ще пратиш някой следовател или секретарка. Кантората ти е фрашкана с помощен персонал, нали? Имаш си даже и щатен пиар.
Ройс бавно взе диска. На пластмасовата кутия пишеше „Материали на обвинението, 1“.
— Я какви сме язвителни днес! Май че само допреди две седмици ти беше един от нас, Мик. Скромен член на адвокатската колегия.
Кимнах разкаяно. Тук ме беше забил.
— Съжалявам, Клайв. Може би ми влияе могъществото на институцията.
— Извинението се приема.
— Съжалявам и че си изгуби времето да идваш тук. Както ти казах по телефона, тук е всичко, с което разполагахме до тая сутрин. Главно старите материали и доклади. Няма да си играя на укриване на информация, Клайв. Толкова пъти съм бил жертва на такива неща, че не мога да ги преброя. Тъй че, ако аз имам нещо — и ти го имаш. Обаче в момента това е всичко.
Ройс почука с кутията по ръба на бюрото.
— И няма списък на свидетелите, така ли?
— Има, но засега е почти същият като в процеса през осемдесет и шеста. Добавих моя следовател и извадих няколко имена — родителите и други хора, които вече не са между живите.
— Несъмнено си се избавил и от Феликс Търнър.
Усмихнах му се като Чеширския котарак.
— Слава Богу, няма да имаш възможността да го доведеш на процеса.
— Да, жалко. С огромно удоволствие щях да го нахакам в гъза на обвинението.
Кимнах, забелязвайки, че Ройс е престанал с британските фразеологизми и е преминал на чист американски. Това се дължеше на яда му заради Търнър и като дългогодишен адвокат, аз определено го усещах. По време на новия процес нямаше да се споменава никой аспект на предишния. Новите съдебни заседатели нямаше да знаят какво се е случило тогава. И това означаваше, че използваният от обвинението измамен затворнически информатор — колкото и тежък да беше този прокурорски грях — няма да навреди на сегашното обвинение.
Реших да продължа нататък.
— До края на седмицата би трябвало да имам още един диск за теб.
— Да, нямам търпение да видя какво ще измислиш.
Сарказмът му не ми убягна.
— Само запомни едно нещо, Клайв. Споделянето на информацията по делото е двупосочна улица. Ако се забавиш повече от трийсетдневния срок, ще се срещнем със съдията.
Правилата за размяна на доказателствения материал изискваха всяка страна да разкрие цялата си информация не по-късно от трийсет дни преди началото на процеса. Нарушаването на тоя срок можеше да доведе до санкции и да отвори вратата за отлагане на процеса, тъй като съдията трябваше да даде на ощетената страна повече време за подготовка.
— Да, както можеш да си представиш, не очаквахме такъв обрат на събитията — отвърна Ройс. — Ето защо и нашата защита е още в начална фаза. Но и аз няма да ти въртя номера, Мик. Съвсем скоро ще ти бъде пратен диск — стига изобщо да имаме някакъв материал.
Знаех, че адвокатът обикновено има много малко доказателствен материал, освен ако не възнамерява да изгради мащабна защита. Но му отправих предупреждение, защото имах известни подозрения. В толкова старо дело той можеше да се опита да изрови свидетел, който да осигури на обвиняемия алиби, или да ми поднесе някаква друга изненада. Исках да знам за нея, преди да е стигнала до съда.
— Оценявам го — казах аз.
Над рамото му видях, че Лорна влиза в офиса. Носеше две кафяви кесии, едната от които съдържаше моя сандвич с франзела и ростбиф.
— А, не знаех, че…
Ройс се обърна на стола си.
— О, прелестната Лорна. Как си, скъпа?
— Здравей, Клайв. Виждам, че си получил диска.
— Да, много ти благодаря.
Бях забелязал, че британският акцент и официалният му говор на моменти стават много отчетливи, особено пред привлекателни жени. Зачудих се дали го прави съзнателно.
— Нося два сандвича, Клайв — осведоми го тя. — Искаш ли единия?