Лорна не улучи момента да проявява великодушие.
— Струва ми се, че той тъкмо се канеше да си тръгна — побързах да се обадя аз.
— Да, мила, трябва да вървя. Но ти благодаря за извънредно любезното предложение.
— Ще съм в приемната, ако ти трябвам, Мик.
Тя излезе и затвори вратата след себе си. Ройс отново се обърна към мен и тихо заговори:
— Знаеш ли, не биваше да я изпускаш, Мик. Тя беше блюстителката. А в това обединяване на силите с първата госпожа Холър, с цел да отнемете отдавна заслужената свобода на един невинен… има нещо кръвосмесително, нали?
Дълго го гледах, без да отговоря.
— Нещо друго, Клайв?
Той вдигна диска.
— Като че ли за днес е това.
— Добре. Трябва да се захващам с работа.
Изпратих го през приемната и затворих вратата след него. Обърнах се и погледнах Лорна.
— Странно усещане, нали? — попита тя. — Да си от тази страна — от страната на обвинението.
— Така е.
Бившата ми жена повдигна едната кесия.
— Може ли да те попитам нещо? — казах. — Чий сандвич щеше да му дадеш, своя или моя?
Тя ме изгледа безизразно, после виновно се усмихна.
— Просто проявих любезност. Помислих си, че с теб може да си поделим единия.
Поклатих глава.
— Не давай сандвича ми с ростбиф на никого. Особено на адвокат.
Грабнах кесията от ръката й и казах с най-добрия си британски акцент:
— Благодаря ти, мила.
Лорна се засмя и аз се върнах в кабинета си, за да обядвам.
12.
След като слязоха от ферибота в Порт Таунсенд, Бош и Макфърсън последваха указанията на навигационната система и стигнаха на адреса от шофьорската книжка на Сара Ан Глисън. Пътят ги преведе през викторианското крайбрежно градче, после навлязоха в по-рядко населен район с големи, уединени имоти. Домът на Глисън се оказа малка дъсчена къща, която не се вписваше във викторианската атмосфера на съседното селище. Детективът и прокурорката се качиха на верандата и почукаха, но никой не им отговори.
— Може да е на работа или нещо подобно — предположи Макфърсън.
— Възможно е.
— Хайде да се върнем в града и да се настаним, а после пак ще дойдем след пет.
Бош си погледна часовника. Учебните часове току-що бяха свършили и Мади сигурно вече се прибираше вкъщи със Сю Бамбро. Дъщеря му най-вероятно се цупеше на заместник-директорката.
Той слезе от верандата и се насочи към ъгъла на къщата.
— Къде отиваш?
— Да проверя отзад. Ти изчакай тук.
Но още щом зави зад ъгъла, Хари видя, че стотина метра нататък има друга постройка, плевник или гараж без прозорци. Направи му впечатление, че сградата има комин. От двете черни тръби, които стърчаха над покрива, се издигаха топлинни вълни, но не и дим. Пред затворената врата бяха паркирани две коли и ван.
Бош наблюдава постройката толкова дълго, че накрая Макфърсън също заобиколи отзад.
— Защо се ба…
Той вдигна ръка, за да я накара да млъкне, и посочи сградата.
— Какво е това? — прошепна Маги.
Преди той да успее да й отговори, едното крило на вратата се отвори с плъзгане и отвътре излезе някой. Приличаше на млад мъж или тийнейджър. Върху дрехите си носеше дълга черна престилка. Той свали дългите си до лактите тежки ръкавици, за да запали цигара.
— Мамка му — прошепна Макфърсън, отговаряйки на собствения си въпрос.
Бош се скри зад ъгъла и я дръпна при себе си.
— Всичките й арести… взимала е метамфетамин — прошепна той.
— Страхотно — отвърна прокурорката. — Главната ни свидетелка произвежда дрога.
Младият пушач се обърна, явно повикан отвътре. Хвърли фаса, настъпи го и се върна в плевника, плъзгайки вратата след себе си. Тя обаче спря на петнайсетина сантиметра от другото крило.
— Да вървим — каза Хари и понечи да тръгне напред, но Макфърсън постави длан върху ръката му.
— Чакай, какво правиш? Не смяташ ли, че трябва да се обадим в тукашната полиция за подкрепление?
Бош мълчаливо я погледна.
— Видях участъка, когато минавахме през града — добави тя, сякаш за да го увери, че подкреплението само чака да му дадат знак.
— Ако поискаме подкрепление, те няма да са особено отзивчиви, понеже не си направихме труда да им се обадим на идване — възрази детективът. — Ще я арестуват и тогава главната ни свидетелка ще я очаква съд за производство на наркотици. Според теб как ще се отрази това на съдебните заседатели в процеса срещу Джесъп?
Маги не отговори.
— Виж какво, ти чакай тук, а аз ще ида да разузная продължи той. — Има три автомобила, значи вътре най-вероятно са трима. Ако не мога да се справя сам, ще повикаме полиция.