— Имате ли някакви съмнения за снимката, която избрахте? — попита Бош.
Сара отново се наведе и я погледна, после поклати глава.
— Не. Той беше.
Детективът се озърна към Макфърсън, която леко кимна. Разпознаването беше минало успешно и те се бяха справили добре. Липсваше само проявата на каквато и да е емоция от страна на Глисън. Ала изтеклите двайсет и четири години може би я бяха изчерпали. Хари извади химикалка и й я подаде.
— Бихте ли написали инициалите си и датата под избраната от вас снимка, моля?
— Защо?
— За да потвърдите разпознаването. Така просто ще изглежда по-солидно, когато я покажем в съда.
Той отбеляза, че тя не го попита дали е познала вярната снимка. Не се налагаше и това още веднъж потвърждаваше точността на спомените й. Поредният добър признак. След като Сара му върна химикалката, Бош затвори папката и я отмести встрани. Отново погледна Макфърсън. Идваше трудната част. Бяха се разбрали Маги да реши дали да повдигнат сега въпроса за ДНК експертизата, или да изчакат, след като Глисън твърдо реши да свидетелства.
Макферсън реши да не чака.
— Трябва да обсъдим още нещо, Сара. Разказахме ви за ДНК теста, който позволи на този човек да предизвика нов съдебен процес и да излезе на свобода, макар и само временно, надяваме се.
— Да.
— Взехме резултатите от анализа и ги проверихме в калифорнийската база данни. Получихме съвпадение. Семенната течност по роклята, която е носела сестра ви, е от вашия втори баща.
Бош внимателно наблюдаваше жената. Нито в изражението й, нито в погледа й се появиха признаци на изненада. Тази информация не беше нова за нея.
— През две хиляди и четвърта щатските власти започнаха да взимат ДНК проби от всички арестувани по обвинение в извършване на углавни престъпления. Същата година баща ви е бил арестуван, защото е блъснал човек с колата и е избягал от местопрестъплението. С нанасяне на телесни повреди. Не спазил знак стоп и блъснал…
— Втори баща.
— Моля?
— Казахте „баща ви“. Той не ми е баща. Беше ми втори баща.
— Грешката е моя, прощавайте. Та в крайна сметка в базата данни имаше ДНК на Кенсингтън Ланди и тя съвпадаше с пробата от роклята. Остана неизвестно откога семенната течност е била върху роклята. Може да е попаднала там в деня на убийството, седмица или даже месец по-рано.
Сара превключи на автопилот. Присъстваше физически, ала всъщност не беше там. Очите й бяха вперени някъде много далеч от стаята, в която се намираха.
— Имаме една версия, Сара. При направената аутопсия е установено, че сестра ви не е била изнасилена нито от убиеца, нито от когото и да било преди това. Знаем и че Мелиса е носела ваша рокля и онази сутрин я е взела назаем, защото я е харесвала.
Макфърсън замълча за миг, но Глисън не каза нищо.
— Когато започне процесът, ще трябва да обясним присъствието на семенната течност, открита върху роклята. Ако не го направим, ще се наложи впечатлението, че тя е от убиеца и че този убиец е вашият втори баща. Ще изгубим делото и Джесъп, истинският убиец, ще бъде свободен. Убедена съм, че не искате това, нали? Някои хора смятат, че двайсет и четирите години в затвора са достатъчно наказание за убийството на едно дванайсетгодишно момиче. Те не разбират защо го правим. Но искам да ви уверя, Сара, че аз не смятам така. Ни най-малко.
Сара Глисън не реагира веднага. Бош очакваше сълзи, но такива нямаше и той започна да се чуди дали емоциите й не са пресушени от травмите и греховете в живота й. Или това просто се дължеше на безсърдечност, скривана от миниатюрния й ръст. Тъй или иначе, когато тя накрая отговори, гласът й звучеше спокойно и безизразно, в пълен контраст с прочувствените й думи.
— Знаете ли какво съм си мислила винаги?
Макфърсън се наведе напред.
— Какво, Сара?
— Че оня човек всъщност уби трима души. Сестра ми, после майка ми… и накрая мен. Никой от нас не оцеля.
Последва дълго мълчание. Маги бавно се пресегна и постави длан върху ръката на Глисън — утешителен жест за нещо, за което не можеше да има утеха.
— Съжалявам, Сара — прошепна Макфърсън.
— Добре — каза Глисън. — Ще ви разкажа всичко.
13.
На дъщеря ми вече й липсваше готвенето на майка й — която отсъстваше едва от един ден. Докато изхвърлях недоядения и сандвич в боклука и се чудех как е възможно да не се справя с някаква си принцеса с кашкавал, мобилният ми иззвъня. Обаждаше се Маги.
— Кажи ми нещо хубаво — поздравих я аз.
— Налага се да прекараш вечерта с нашата прекрасна дъщеря.
— Да, това е нещо хубаво. Само дето не ми харесва манджите. А сега ми кажи още нещо хубаво.