— Готова съм.
Тя остави молива и премести лаптопа пред себе си. Бош си погледна часовника. Наближаваше девет.
— Ето.
Мади плъзна компютъра по масата и завъртя екрана към него.
Разположен на юг от Мълхоланд Драйв и на запад от Колдуотър Кениън Булевард, паркът се оказа по-голям, отколкото Бош предполагаше. В ъгъла на картата имаше легенда, според която паркът обхващаше около две хиляди и четиристотин декара. Хари нямаше представа, че в тази девствена част от Холивудските хълмове има толкова голям резерват. Забеляза, че на картата са обозначени няколко туристически пътеки и зони за пикник. До тази в североизточния край водеше Пътеката на Блайндърман.
— Какво става?
Бош погледна дъщеря си. Това беше първият й опит да завърже разговор от два дни. Реши да не изпуска шанса.
— Ами наблюдаваме един човек. Звеното за специални разследвания — те са специалистите по наблюдение в Управлението. Следят човек, който съвсем наскоро излезе от затвора. Убил е момиченце. Отдавна. И кой знае защо е отишъл в тоя парк и просто е поседял на маса за пикник.
— И какво от това? Нали така правят хората в парковете?
— Ами било е през нощта. Паркът бил затворен и той се промъкнал вътре… и после просто поседял там.
— Да не е израснал край парка? Може да обикаля местата от детството си.
— Съмнявам се. Според нашите данни е израснал в окръг Ривърсайд. Идвал е в Лос Анджелис на сърфинг, но не съм открил никаква връзка с „Мълхоланд“.
Бош отново проучи картата и забеляза, че паркът има горен и долен вход. Джесъп беше влязъл през горния, който не му се падаше по път, освен ако целта му не са били точно зоната за пикник и Пътеката на Блайндърман.
Той върна лаптопа на дъщеря си и пак си погледна часовника.
— Ако си си написала домашните, тури си нещата в раницата за утре.
— Сложи, тате. „Сложи си нещата в раницата.“ Или „постави“.
— Извинявай. Сложи си нещата в раницата.
— Имам да реша още една задача.
— Добре. Трябва да се обадя по телефона.
Номерът на мобилния на лейтенант Райт беше в сводката за наблюдението. Бош предполагаше, че той вече си е вкъщи и ще се ядоса от късното обаждане, но въпреки това реши да му позвъни. Стана и отиде в дневната, за да не пречи на Мади. После набра номера:
— Райт, ЗСР.
— Обажда се Хари Бош, лейтенант.
— Какво има, Бош?
Райт не звучеше ядосан.
— Извинявай, че те безпокоя у дома. Просто исках…
— Не съм си вкъщи, Бош. Следя твоя човек.
Хари се изненада.
— Случило ли се е нещо?
— Не, просто нощната смяна е по-интересна.
— Къде е в момента?
— С него сме в един бар на Венис Бийч, „Таунхауз“. Знаеш ли го?
— Ходил съм там. Сам ли е?
— И да, и не. Дойде сам, обаче го познаха. Не го оставят да си плати и едно пиене и са го накачулили един куп курви. Както казах, нощем е по-интересно. Просто да ни провериш ли се обаждаш?
— Не, искам да те питам за някои неща. Преглеждам сводките и първият ми въпрос е дали не може да ги получавам по-рано. Тия данни са отпреди три дни, най-малко. Второто нещо е Франклин Кениън Парк. Можеш ли да ми разкажеш за отбиването му там?
— За кое?
— Два пъти ли е ходил?
— Всъщност три пъти. Ходи в парка последните две нощи след първия път преди четири дни.
Тази информация крайно заинтригува Бош, главно защото нямаше представа какво означава.
— Какво прави последните два пъти?
Мади стана от масата в трапезарията и влезе в дневната. Седна на дивана и се заслуша в разговора.
— Същото като първата нощ — отвърна Райт. — Вмъква се вътре и отива в същата зона за пикник. Просто си седи там, все едно чака нещо.
— Какво?
— Ти ми кажи, Бош.
— Де да можех. По едно и също време ли ходи?
— Плюс-минус половин час.
— През входа откъм „Мълхоланд“ ли влиза всеки път?
— Да. Вмъква се в парка и тръгва по същата пътека, която го отвежда до зоната за пикник.
— Чудя се защо не минава през другия вход. Оттам ще му е по-лесно.
— Може би обича да кара по „Мълхоланд“ и да гледа светлините.
Логично предположение. Трябваше да го обмисли.
— Лейтенант, би ли помолил хората си да ми се обадят, когато пак отиде там? Без значение колко е часът.
— Мога, обаче няма да успееш да влезеш там и да се приближиш. Рисковано е. Не бива да провалим наблюдението.