— Да, ваша светлост — отвърна Маги, а ние с Ройс кимнахме.
— Добре, сега да поговорим за отразяването в медиите. Пресата ще наблюдава неотлъчно делото като хеликоптерите, които следяха О. Джей Симпсън по магистралата. Това е очевиден факт. Получих молби от три местни мрежи, от един режисьор документалист и от предаването „В резюме“ на „Ен Би Си“. Всички искат да снимат целия процес. Не виждам проблем в това, стига да са взети съответните мерки за защита на съдебните заседатели, но се безпокоя за действията ви извън съдебната зала. Някой от вас има ли какво да каже по този въпрос?
Изчаках малко и след като никой не се обади, го направих аз.
— Ваша светлост, поради характера на това дело — втори процес по случай с двайсет и четири годишна давност — вече му е отделено прекалено голямо внимание в медиите и ще ни е трудно да изберем дванайсет души и две резерви, които не са научили за него през медийния филтър. Вече видяхме обвиняемия на първата страница на „Таймс“ и на първия ред на стадиона на „Лейкърс“. Как ще съберем безпристрастни съдебни заседатели при това положение? Медиите, не без помощта на господин Ройс, представят господин Джесъп като нещастен и преследван човек, а нямат и най-малка представа какви са доказателствата срещу него.
— Възразявам, ваша светлост — отвърна Ройс.
— Не можеш да възразиш — сопнах му се аз. — Това да не ти е съдебно заседание?!
— Ти беше адвокат, Мик. Къде отиде принципът „невинен до доказване на противното“?
— За него вече е било доказано противното.
— В процес, който Върховният съд на този щат обяви за „пародия“. На такава основа ли искаш да стъпиш?
— Виж, Клайв, аз съм адвокат и презумпцията за невинност е мярка, която се прилага в съда, а не в шоуто на Лари Кинг.
— Не сме участвали в шоуто на Лари Кинг — все още.
— Виждате ли какво имам предвид, ваша светлост? Той иска да…
— Моля ви, господа! — прекъсна ни Брайтман.
Тя изчака малко, докато се увери, че е сложила край на спора.
— Това е класическа ситуация, в която трябва да балансираме правото на обществото да бъде информирано с мерките, които ще ни гарантират непредубедени съдебни заседатели, безпрепятствен процес и справедлив резултат.
— Но ние не можем да забраним на медиите да следят това дело, ваша светлост — припряно възрази Ройс. — Свободата на печата е крайъгълен камък на американската демокрация. Нещо повече, ще си позволя да насоча вниманието ви към самото съдебно решение, което позволи провеждането на повторен процес. Върховният съд установи сериозни празноти в доказателствата и порица Окръжна прокуратура за неправомерния начин, по който е обвинила моя клиент. А сега вие се готвите да забраните на медиите да следят делото, така ли?
— О, моля те — пренебрежително рече Маги. — Не става въпрос да забраним на медиите да следят каквото и да е и като оставим твоята патетична защита на свободата на печата настрана, въпросът е съвсем друг. Ти явно се опитваш да повлияеш на избора на съдебни заседатели, манипулирайки медиите преди процеса.
— Това изобщо не е вярно! — изрева Ройс. — Отзовах се на молбите на медиите, да. Но не се опитвам да влияя на нищо. Ваша светлост, това е…
Чу се силен трясък. Съдията беше грабнала чукчето от декоративния комплект и го бе стоварила силно върху бюрото.
— Хайде да се успокоим — каза Брайтман. — И да се въздържаме от лични нападки. Както вече посочих, трябва да се стремим към златната среда. Не съм склонна да затварям устата на пресата, но ще наложа заповед за неразпространение на информация на онези участници в процеса, за които сметна, че се държат безотговорно. Засега ще оставя всеки от вас сам да определя какви са разумните и отговорни отношения с медиите. Но ви предупреждавам, че последиците от нарушение в тази област ще бъдат незабавни и може би пагубни за каузата ви. Повече предупреждения няма да има. Ако минете границата — край.
Тя замълча и зачака коментари. Никой не отговори. Съдията остави чукчето на специалната поставка до златната писалка и тонът й отново стана дружелюбен.
— Добре. Мисля, че се разбрахме.
Каза, че иска да преминем към други свързани с делото въпроси, на първо място датата за процеса. Попита дали и двете страни са готови да започнат по график — след по-малко от пет седмици. Ройс отново заяви, че клиентът му не се отказва от правото си на съкратено съдебно производство.