— Защитата ще бъде готова да започне на пети април, стига обвинението да не продължи да ни върти номера с доказателствения материал.
Поклатих глава. Не можех да спечеля с тоя тип. Бях направил невъзможното, за да задвижа нещата с предаването на материалите, а той се опитваше да ме изкара измамник пред съдията.
— Какви номера? Ваша светлост, вече предадох на господин Ройс първия комплект документи. Но както знаете, процесът е двустранен и обвинението още не е получило от него нищо в замяна.
— Предаде ми материалите от първия процес, съдия Брайтман, заедно със свидетелския списък от хиляда деветстотин осемдесет и шеста. Това е в разрез с духа на правилата за споделяне на информацията.
Брайтман ме погледна и видях, че Ройс е спечелил точка.
— Вярно ли е, господин Холър? — попита тя.
— Не, ваша светлост. От списъка са извадени някои имена и са добавени други. Освен това му предадох…
— Едно име — прекъсна ме Ройс. — Прибавил е само едно име, на своя следовател. Голяма работа, като че ли не знам, че следователят му може да даде показания.
— Ами това е единственото ново име, с което разполагам за момента.
Маги се включи в кавгата с пълна сила.
— Ваша светлост, обвинението е длъжно да предаде всичките си материали по делото в срок до трийсет дни преди процеса. По мои сметки дотогава остават още трийсет и пет дни. Господин Ройс се оплаква от това, че сме проявили добрата воля да му предадем материалите още преди да сме длъжни да го направим. Явно при него никоя добрина не остава ненаказана.
Съдията вдигна ръка, за да прекрати коментарите, и погледна календара, закачен на стената отляво на бюрото й.
— Мисля, че госпожа Макфърсън има право. Жалбата ви е прибързана, господин Ройс. Двете страни трябва да разполагат с всички материали по делото до пети март, петък. Ако тогава възникне проблем, пак ще поговорим.
— Да, ваша светлост — хрисимо рече Ройс.
Искаше ми се да се пресегна, да вдигна ръката на Маги във въздуха и победно да я разтърся, но едва ли щеше да е уместно. И все пак се радвах, че поведохме поне с една точка пред Ройс.
След като обсъдихме още няколко рутинни досъдебни въпроса, срещата приключи и ние си тръгнахме през залата. Спрях да побъбря със секретарката на Брайтман. Не я познавах много добре, но не исках да излизам заедно с Ройс. Опасявах се, че ще си изпусна нервите, а той тъкмо това чакаше.
Когато го видях да минава през двукрилата врата в дъното, прекратих разговора и с Маги се насочихме към изхода.
— Здравата го срита по задника, Маги — похвалих я аз. — Словесно.
— Ще има значение само ако го сритаме на процеса.
— Не се бой, ще успеем. Искам да се заемеш с предаването на материалите. Действай както обикновено правите в прокуратурата. Струпай му всичко накуп. Дай му толкова много неща, че да не може да види кое е най-важното.
Тя се усмихна, обърна се и мина гърбом през вратата.
— Най-после загряваш.
— Надявам се.
— Ами Сара? Той трябва да се е досетил, че сме я намерили, и ако е умен, няма да чака да му дадем материалите. Сигурно е пратил свой човек да я търси. Лесно може да я открие. Хари го доказа.
— Нищо не можем да направим. Като стана дума за Хари, къде е той тази сутрин? — попитах аз.
— Обади ми се и каза, че трябвало да провери някои неща. Щял да се появи по-късно. Ти не отговори на въпроса ми за Сара. Какво ще…
— Кажи й, че може да я посети някой от страна на защитата, но не е длъжна да разговаря с него, ако не желае.
Излязохме в коридора и завихме наляво към асансьорите.
— Ако тя не разговаря с тях, Ройс ще се оплаче на съдията. Сара е ключовият свидетел, Мики.
— И какво от това? Съдията не може да я принуди да говори. А пък Ройс ще изгуби време за подготовка. Щом е решил да ни върти номера и ние няма да му останем длъжни. Всъщност какво ще кажеш за това? Ще включим в свидетелския списък всички затворници, с които Джесъп е лежал в една килия. Това би трябвало да ангажира следователите му за известно време.
На лицето на Маги се разля широка усмивка.
— Ти наистина влизаш в час, а?
Натикахме се в пълния асансьор. С Маги бяхме достатъчно близо един до друг, за да се целунем. Гледах я в очите, докато й отговарях:
— Защото не искам да загубя.
16.
Бош закара Мади на училище, обърна колата и потегли обратно по „Удроу Уилсън“. Подмина дома си и се насочи към мястото, което хората от квартала наричаха „горното кръстовище“ с Мълхоланд Драйв. „Мълхоланд“ и „Удроу Уилсън“ бяха дълги и лъкатушни планински пътища, които се пресичаха два пъти — в подножието и на върха на планината. Оттам и местните названия „горно“ и „долно“ кръстовище.