Хари зави надясно по Мълхоланд Драйв и продължи до пресечката с Лоръл Кениън Булевард. След това отби от пътя и набра номера на диспечера на ЗСР, който Шипли му беше дал. Сержантът се казваше Уилман и трябваше да е осведомен за всяко текущо наблюдение на Звеното. ЗСР обикновено работеше по четири-пет несвързани помежду си случаи. Всеки от тях получаваше кодово име, за да има ред и да не се налага да използват истинските имена на заподозрените по радиостанцията. Бош знаеше, че наблюдението на Джесъп е наречено операция „Ретро“, защото се отнасяше до старо дело.
— Тук Бош от „Грабежи и убийства“. Следовател съм по дело „Ретро“. Интересува ме местонахождението на заподозрения, защото се готвя да отида в едно от любимите му свърталища. Искам да се уверя, че няма да се натъкна на него.
— Изчакайте.
Диспечерът остави слушалката, за да попита по радиостанцията къде се намира Джесъп. Отговорът, който Хари чу по телефона, беше заглушен от силно пращене и той изчака сержантът да му го повтори официално.
— В момента Ретро е в пещерата — незабавно съобщи дежурният. — Предполагат, че кърти.
„В пещерата“ означаваше, че си е вкъщи.
— Значи пътят ми е свободен — отвърна Бош. — Благодаря, сержант.
— За нищо.
Хари затвори и отново потегли по „Мълхоланд“. След няколко завоя стигна до Фрайман Кениън и отби към парка. Шипли му се беше обадил рано сутринта, преди да му свърши смяната, и му съобщи, че Джесъп пак е ходил и във Франклин, и във Фрайман. Хари започваше да се измъчва от любопитство какво е намислил заподозреният, още повече че беше минал и покрай къщата на Уиндзор Булевард, в която бе живяло семейство Ланди.
Фрайман Кениън Парк беше разположен на пресечен, силно наклонен терен със стръмни пътеки, равен паркинг и наблюдателна площадка на върха, точно до „Мълхоланд“. Бош бе ходил там по служба и познаваше района. Спря така, че колата да е обърната на север, към долината Сан Фернандо. Въздухът беше чист и се разкриваше гледка чак до планината Сан Гейбриъл. Едноседмичните ужасни бури в края на януари бяха разчистили небето и смогът едва сега отново започваше да се прокрадва над долината.
След няколко минути детективът слезе до пейката, на която, по думите на Шипли, обектът беше седял двайсет минути, зяпайки светлините долу. Бош седна и си погледна часовника. В единайсет имаше среща със свидетел. Оставаше му повече от час.
Престоят му на пейката не разбуди интуицията му, нито му подсказа какво е правил там заподозреният по време на честите си посещения в планинските паркове. Накрая реши да продължи по „Мълхоланд“ до Франклин Кениън.
Ала там го очакваше същото — голям природен парк насред градския мравуняк. Бош намери зоната за пикник, която се описваше в сводките на ЗСР, но пак не успя да разбере с какво това място е привлякло Джесъп. Откри Пътеката на Блайндърман и я последва по стръмния склон, докато не го заболяха краката. Върна се на паркинга, напълно озадачен от поведението на заподозрения.
На връщане мина покрай голям стар чинар, който пътеката заобикаляше. Забеляза нещо сивкаво между два оголени корена в основата му и когато се вгледа внимателно, разбра, че е восък. Някой беше палил там свещ.
Из целия парк имаше табели, забраняващи пушенето и използването на кибрит, тъй като пожарите бяха най-голямата опасност за гората. Ала някой беше палил свещ в основата на дървото.
Прииска му се да се обади на Шипли и да го попита дали Джесъп не е направил това предната нощ, но знаеше, че не бива. Наблюдателят едва беше отстъпил от нощна смяна и сигурно спеше. Щеше да почака до вечерта.
Той огледа района около дървото за още някакви следи, че Джесъп е бил там. Като че ли някакво животно наскоро си беше правило дупки под чинара, но нямаше нищо друго.
Когато стигна до началото на пътеката и навлезе в зоната за пикник, Бош видя един лесничей да наднича в кошче за боклук. Приближи се до него и каза:
— Здравейте.
Лесничеят рязко се обърна, като държеше капака на кошчето далеч от тялото си.
— Да, господине?
— Извинявайте, не исках да ви стряскам. Аз… Разхождах се по пътеката и видях едно голямо дърво, май че е чинар. Като че ли някой е палил свещ в основата му. Чудех се…
— Къде?
— По Пътеката на Блайндърман.
— Покажете ми.
— Не ми се ще да бия пак целия път до долу. Не съм с подходящи обувки. Имам предвид голямото дърво по средата на пътеката. Сигурен съм, че ще го намерите.