— Паленето на огън в парка е забранено!
Лесничеят тръшна силно капака върху кошчето, за да подчертае думите си.
— Знам. Затова и съобщавам за случая. Но исках да ви попитам има ли нещо специално в това дърво, че някой е палил свещ там?
— Тук всяко дърво е специално. Целият парк е специален.
— Да, това ми е ясно. Бихте ли ми казали само…
— Бихте ли ми показали документ за самоличност?
— Моля?
— Документ за самоличност. Искам да видя документа ви за самоличност. Мъж с риза и вратовръзка, който се разхожда по пътеките с „неподходящи обувки“, ми се струва малко подозрителен.
Бош поклати глава и извади служебната си карта.
— Добре, ето.
Разтвори я и я протегна към лесничея, като му остави няколко секунди да я разгледа. Междувременно видя, че на табелката на униформата му пише „Брорийн“.
— Доволен ли сте? Сега ще отговорите ли на въпросите ми, господин Брорийн?
— Разследвате ли нещо? — попита лесничеят.
— Просто отговорете на въпросите ми за дървото на оная пътека.
Бош вдигна ръка в посоката, от която идваше.
— Сега разбирате ли?
Брорийн поклати глава.
— Съжалявам, но тук сте на моя територия и аз съм длъжен да…
— Не, приятел, всъщност ти си на моя територия. Но ти благодаря за изключителната помощ. Непременно ще спомена за теб в доклада си.
Хари се обърна и тръгна към паркинга.
— Доколкото знам, в онова дърво няма нищо специално — извика подире му лесничеят. — Съвсем обикновено дърво, детектив Борш.
Бош махна с ръка, без да се обръща, и добави неграмотността към списъка с недостатъците на Брорийн.
17.
Като адвокат имах успех тогава, когато обвинението не беше подготвено за ходовете ми и те го изненадваха. Държавната машина като цяло скърцаше по рутинни релси и съдебното преследване на нарушителите на закона не правеше изключение. Като новоизпечен прокурор, бях взел тая работа присърце и се заклех да не се поддавам на удобството и опасностите на рутината. Обещах си да съм повече от готов за ходовете на Клайв Ройс Хитрия. Да ги очаквам. Да се досещам за тях дори преди него самия. И да съм като снайперист, скрит в короната на дърво — ловко да ги елиминирам един по един от разстояние.
Това обещание често ни събираше на стратегически съвещания с Маги Страшната в моя нов офис. Обект на дискусията ни този следобед беше около какво ще бъде изградена досъдебната защита на нашия противник. Знаехме, че Ройс ще подаде молба за прекратяване на делото. Нямаше никакво съмнение. Обсъждахме основанията за тази молба. Исках да съм готов за всичко. Твърди се, че по време на война снайперистът прави засада на вражески патрул, като първо поваля командира, радиста и санитаря. Ако успее, останалите от патрула се паникьосват и се пръскат. Тъкмо това се надявах бързо да постигна, когато Ройс подаде молбата. Исках да действам светкавично и точно и с деморализиращи аргументи и отговори да покажа на обвиняемия, че е загазил. Ако подплашех Джесъп, можеше дори да не се стигне до процес. Можеше да сключим споразумение. Да се признае за виновен. А това означаваше присъда. И се равняваше на победа за нашата страна.
— Според мен един от аргументите му ще е, че обвиненията вече не са валидни без предварително изслушване — каза Маги. — Това ще му даде две възможности. Първо ще поиска съдията да прекрати делото или поне да насрочи ново изслушване.
— Но нали е отменена само присъдата? — възразих аз. — Тя е свързана с процеса, а ние ще водим нов процес. Предварителното изслушване не е оспорено.
— Тъкмо така ще отговорим ние.
— Добре, ти се заеми с това. Друго?
— Няма да изтъквам повече възможности, ако ще ми ги възлагаш за подготовка. Това е третата задача, която ми поставяш, а по мои сметки ти си поел само една.
— Добре, аз ще поема следващото, което изскочи. Давай нататък.
Маги се усмихна и ме осени, че току-що съм се натъкнал на собствената си засада. Но преди тя да успее да натисне спусъка, вратата на кабинета ми се отвори и Бош влезе, без да почука.
— Спасен в последния момент — възкликнах аз. — Какво става, Хари?
— Имам свидетел, когото, струва ми се, трябва да изслушате. Според мен ще ни свърши работа и не са го използвали на първия процес.
— Кой? — попита Маги.
— Бил Клинтън.
Не свързвах името с никой от делото, но Маги, която го познаваше в детайли, веднага събра две и две.
— Един от шофьорите на „паяк“, които са работили с Джесъп.
Бош насочи показалец към нея.
— Точно така. Навремето е работил с Джесъп в „Аардварк Тоуинг“. Сега има автосервиз на Ла Бреа Булевард до кръстовището с „Олимпик“. Казва се „Президеншъл Мотърс“.