Преместих поглед от Клинтън към Бош и после към Маги. По изражението й видях, че историята с шапката е важна.
— И знаете ли кое е смешното? — попита автомонтьорът.
— Не, кое? — обърнах се аз към него.
— Така и не си получих шапката.
Той се усмихна и аз му отвърнах.
— Е, ще трябва да ви вземем нова шапка, когато приключим с всичко. А сега ще ви задам основния въпрос. Готов ли сте да повторите под клетва всичко, което ни разказахте, на процеса срещу Джейсън Джесъп?
Клинтън се замисли за няколко секунди и кимна.
— Да, ще го направя.
Изправих се, заобиколих бюрото и му подадох ръка.
— В такъв случай май си имаме свидетел. Много ви благодаря, господин Клинтън.
Ръкувахме се, после направих знак на Бош.
— Трябваше да те попитам, Хари, това ли беше всичко?
Той също се изправи.
— Така ми се струва. Ще върна господин Клинтън в сервиза му.
— Отлично. Още веднъж ви благодаря, господин Клинтън.
Свидетелят се изправи.
— Моля, викайте ми Бил.
— Непременно, обещавам. Ще ви викаме Бил и ще ви повикаме за свидетел.
Всички се засмяха по оня фалшив начин и Бош изведе Клинтън от офиса. Върнах се и седнах зад бюрото.
— Добре, кажи сега за шапката.
— Това е страхотна връзка — отвърна Маги. — Когато разговаряхме със Сара, тя си спомни, че Клостър се обадил по радиостанцията от спалнята на полицаите на улицата и им наредил да накарат Джесъп да си свали шапката. И тогава тя го разпознала. После Хари прегледа материалите по делото и откри списък с иззетите вещи при ареста на Джесъп. Шапката на „Доджърс“ беше в него. Още се опитваме да открием тези вещи — доста е трудно след двайсет и четири години, но може да са отишли в „Сан Куентин“. Така или иначе, даже да нямаме шапката, имаме списъка.
Кимнах. Това беше добре по много причини. Показваше, че свидетелите независимо един от друг взаимно потвърждават показанията си, хвърляше съмнение върху евентуално твърдение на защитата, че след толкова години спомените са недостоверни, и накрая, но не на последно място, изясняваше психическото състояние на обвиняемия. Джесъп е знаел, че има опасност да го разпознаят, че някой го е видял да отвлича момичето.
— Добре, хубаво — казах. — Какво мислиш за първата част, дето се конкурирали помежду си и някой щял да бъде уволнен? Даже двама.
— И това е полезен материал от психологическа гледна точка. Джесъп е бил под напрежение и не е издържал. Може би всичко е заради това. Навярно трябва да включим психолог в свидетелския списък.
Отново кимнах.
— Ти ли каза на Бош да издири и разпита Клинтън?
Тя поклати глава.
— Направил го е по своя инициатива. Бива го в тези неща.
— Знам. Само ми се иска да ми казва малко повече за намеренията си.
18.
Рейчъл Уолинг поиска да се срещнат в един от стъклените небостъргачи в центъра. Бош отиде на адреса и се качи с асансьора на трийсет и четвъртия етаж. Вратата на адвокатската кантора „Франко, Бекера & Ицурис“ беше заключена и той трябваше да почука. Рейчъл му отвори веднага и го покани в луксозен офис, в който нямаше нито адвокати, нито чиновници. Тя го заведе в заседателната зала на фирмата. На голяма овална маса детективът видя кашона с папките, който й бе дал предната седмица. Влязоха и той отиде до френските прозорци, които гледаха към града.
Не си спомняше да се е качвал толкова нависоко в центъра. Разкриваше се гледка чак до Доджър Стейдиъм и дори още по-нататък. Той потърси с очи Дирекция на полицията и видя облицованата със стъкло сграда до редакцията на „Лос Анджелис Таймс“. После плъзна поглед към Ехо Парк и си спомни деня, в който бяха там с Рейчъл Уолинг. Тогава бяха един екип, в повече от едно отношение. Но сега това му се струваше много отдавна.
— Какво е това място? — попита Бош, още загледан навън. — Къде са всички?
— Няма никого. Използвахме го само като декор в едно разследване на пране на пари. Затова е празно. Половината от тази сграда е празна. Заради кризата. По-рано офисът е бил на истинска адвокатска кантора, която фалирала. Ние просто го взехме под наем. Управата е доволна от държавните субсидии.
— От какво са прали пари? От дрога? Или оръжие?